Ридли Пиърсън: Изкуството на заблудата

— В този свят хората получават каквото дават. Това не е ваша грижа.

— Разбира се, че е. Определено е моя грижа. — Психоложката добави: — Бихте ли ми дали някакъв телефонен номер? Домашен. Различен от този в работата ви.

— Нали ви казах, откакто Нийл й завъртя главата… Нямам телефон.

— А адрес?

— В момента нямам постоянен адрес, окей?

— По това време на годината времето е доста лошо.

— Някои хора не смятат така.

— Значи затова ви намирам тук — каза тя, като се огледа. — Какво е работното ви време?

Той пренебрегна въпроса.

— Попитах какъв ще е следващият ви ход, в случай че не ви се обадя и Анна не се появи.

— Опитваме се да идентифицираме тялото.

— И аз трябва да участвам в това?

Матюс се чу да казва:

— Можем да уредим да видите тялото, но засега не е необходимо да го правите. Ако предпочитате, тази работа може да я свърши господин Нийл.

Уокър реши, че отговорът й крие някакъв подтекст.

— Това ще ви помогне да го хванете? Като наблюдавате каква ще е реакцията му? Нещо такова?

— Нямам намерение да гадая какво ще предприеме главният детектив. Аз не съм главният детектив.

— Що се отнася до мен, вие сте — каза той.

На Матюс й се прииска да може да започне отначало.

— Ако Нийл ще гледа тялото и аз искам да съм там — заяви младежът. — След като съм неин брат, имам някакво право на това, нали?

— Не е абсолютно задължително — отвърна несигурно тя. — Всичко зависи от главния детектив.

— Така ли? Е, кажете му, че искам да бъда там.

— Ще му предам.

— Направете го — каза Уокър, като набучи следващата риба на върха на ножа и я премести на мястото за изкормване. — Помогнете ми и аз ще ви помогна.

Лу Болд имаше обикновена външност, каквато малко хора биха очаквали от един полицай. Още по-малко биха очаквали да открият у него качествата, довели до процент на разкриваемост на убийства, счупил всички рекорди на Сиатълското полицейско управление — безгранично упорство и съпричастност към жертвата, които бяха придобили такива легендарни размери, че той бе превърнал изнасянето на лекции за прилагането на закона във втори източник на доходи. Неговият прекалено остър слух не само бе разпалил любовта му към бибоп джаза 12 12 Вид модернистичен джаз, характеризиращ се със сложни ритми, експериментални хармонични структури и инструментална виртуозност. — Б.пр. , но и му помагаше да долови и най-незабележимия нюанс на лъжата в гласа на заподозрян или свидетел. Непрекъснатото му издигане в чин беше предвидимо, въпреки че той не се напъваше особено. Просто си вършеше работата и го правеше с удоволствие. Избягваше да публикуват негови снимки в пресата, но славата му беше неизбежна. Единственият сержант, който бе отхвърлял в продължение на пет години лейтенантската значка, Лу Болд беше останал на този пост повече от десетилетие и се бе съгласил да го повишат едва когато финансовото положение на семейството му бе направило това необходимо. Той ходеше твърде прегърбен — нещо обичайно за потъналите в размисъл хора. Семеен човек, Болд бе станал баща на напреднала възраст. Всеки път, когато отиваше на родителски срещи в детската градина, той откриваше, че почти няма общи теми на разговор с другите майки и бащи. Труповете, убийствата и изнасилванията не го предразполагаха към сладкодумство. Именно на една такава сбирка жена му Лиз го бе запознала със Сюзан Хебрингър.

Хебрингър, видяна за последно в търговската част на града, беше в неизвестност от няколко седмици, също като някоя си Патриша Рандолф, изчезнала почти два месеца преди нея. И двете бяха в неизвестност, а сега се водеха за мъртви. Този случай разяждаше стомаха на Болд като много други преди това — неговите медали бяха празните шишенца от Малокс 13 13 Лекарствен препарат против киселини в стомаха. — Б.пр. , захвърлени като телата на жертвите, за чиято смърт се надяваше да намери отговор. Неблагодарна работа, но която не би искал да замени с друга. Случаят Сюзан Хебрингър беше изключение — той прибавяше към лицето глас, както и образа на дете, гледащо към задната врата в очакване на своята майка, — освен това поставяше Болд нащрек, като му напомняше за фактора произволност. Тази майка можеше да е Лиз. Можеше той и двете му деца да са тези, които гледат в очакване към задната врата. Призракът на Сюзан Хебрингър — една жена, с която се беше срещнал за кратко, но която беше семеен приятел — го бе обсебил.