Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— Най-великият детектив, работил някога в този град.

— Сигурно се нуждаете от ужасно голяма услуга.

— Преувеличавам ли?

— Винаги.

— Мое наследство. — Лицето й изчезна в широка усмивка. — Моля извинение.

— Вие сте приятел на този град, Велика господарке. Давате му много в замяна. Другите трябва да вземат пример от вас.

— Ласкаете ме.

— Аз ви уважавам — възрази той. — Вие сте скъп и благороден приятел.

— Откога се кандидатирате на избори?

— Просто тези дни се опитвам да стоя вън от опасност.

— Супа кара вас чувства по-добре. Вие казва Мама Лу какво ви тревожи.

Болд изяде една лъжица. Супата се отличаваше с гъстота и отличен вкус.

— Двете жени, които изчезнаха — каза той, без да изпитва нужда от пояснения — целият град знаеше за Хебрингър и Рандолф. — С жена ми познавахме едната от тях.

Мама Лу направи гримаса и след известно време кимна.

Лейтенантът продължи да яде и помоли за втора купа, спечелвайки благоволението на азиатката. Ако успееше да се оригне, тя сигурно щеше да го осинови.

— Някой път трябва да напишете готварска книга — заяви той.

— Вие зает мъж, господин Бот. Простете на стара жена неин егоизъм.

— Винаги съм на ваше разположение, Велика господарке. — Етикетът не трябваше да се забравя. Болд остави Мама Лу да поскромничи, очаквайки да му разкрие истинската причина, поради която бе повикан. Втората паница супа му се услади дори повече от първата.

— Вие знаете за спукването на главния водопровод, господин Бот?

— Трябва да съм пропуснал това, Велика господарке.

— Снощи.

— Валя ме дъжд. През нощта имахме две нападения. Голяма пратка дрога бе изхвърлена в залива. Мисля, че съм пропуснал главния водопровод.

— Късметлия. Но не чак такъв късметлия вторият братовчед.

Ето я и нея — причината за супата. Неин братовчед. Евфемизъм за всеки азиатец, за който Великата господарка се чувстваше морално или физически отговорна. През годините Болд беше научил част от кода. Не наведнъж, а малко по малко.

— Нещо против да си водя записки?

Тя махна разсеяно с ръка. Болд извади изтъркания си продълговат бележник. Той пасна в ръката му като кръст в ръката на вярващ.

— Били Чен. Неговата майка сестра на съпруга на моята братовчедка. — Мама Лу се усмихна. Всичко това беше пълна измислица. — Работи в пътно ремонтна бригада, тук, в града. Добро момче Били Чен.

— Защо Били да е нямал късмет? — попита лейтенантът.

— Били мъртъв — отвърна тя.

— Съжалявам за загубата ви — каза той. — Как е станало? — И в този момент го озари прозрението, макар и твърде късно. Пропадането на асфалта на Трето авеню. Тълкуването на „снощи“ го бе насочило към грешна дата и му отне известно време, докато се ориентира. Пропадането привлече вниманието му само заради местонахождението си. Единствените двама благонадеждни свидетели на изчезването на Сюзан Хебрингър я бяха видели наблизо, на Кълъмбия стрийт, веднъж на Първо авеню и няколко минути по-късно да пресича Второ, насочвайки се на изток. Смяташе се, че Рандолф се е намирала в същия район по време на изчезването си. Бяха разпитали собственици на магазини и шофьори на автобуси, бяха разпространили брошури, но до този момент не бяха намерили друга следа. После това голямо пропадане. А сега труп. Лейтенантът изправи гръб с разтуптяно сърце, готов да записва.

— Били поправя спукан водопровод. Ваши хора казват, че той удавил при ремонта — не бил добър работник. Това от съдебен лекар. Мама Лу не мисли така, господин Бот. Били Чен не добър работник? Искал работа свършена по-добре. Били носи на всички ни много скръб. Мама Лу няма отговор. Обръща се към добър приятел за отговор.

— Къде по-точно е било открито тялото? — попита Болд.

— Аз карам ли ви готви вместо мен? Управлява бакалница?

Лейтенантът се ухили. Мама Лу искаше той да започне от самото начало. Тази жена не управляваше бакалница, тя управляваше азиатската икономика на Сиатъл. Кого будалкаше?

— Съдебният лекар, Док Диксън, ми е близък приятел. Може да му се има доверие. Той е много добър в работата си. Ако казва, че Били Чен се е удавил, значи това несъмнено е така. Не знам подробностите, но ако Док Диксън…

— Вие ще узнаете подробности, да, господин Бот? Ако не инцидент, вие разследвате. Да? Като услуга на добър приятел.

— Ние — имам предвид моят отдел — сме упълномощени да разследваме само подозрителните случаи на смърт, Велика господарке. Аз, разбира се, мога да хвърля едно око на този… инцидент или каквото е било… няма проблем. Но докато не се изясни със сигурност, че случаят е подозрителен, ръцете ми са вързани.