Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

От друга страна, отношенията на Болд с Мама Лу бяха започнали с една измама, свързана с нелегални имигранти, която включваше превозване на контейнери, и с времето бяха прераснали в своеобразна професионална връзка, в която тя играеше ролята на неплатен информатор в замяна на по-сетнешни услуги. Болд разбираше отлично, че подобни отношения са двупосочни и смяташе, че сегашното му посещение при Мама Лу е сигнал, че обменът е потекъл в противоположна посока — тя се нуждаеше от услуга и той бе длъжен да направи всичко възможно, за да й помогне. Тази вечер на Болд му бе известно само, че искането й бе свързано с нечия смърт и че независимо дали това му харесваше или не, ако можеше да й помогне, щеше го направи. А ако не можеше, щеше се постарае поне да я утеши.

От предишните си посещения в корейската бакалница Болд знаеше, че трябва да мине през първия от двамата самоанци — дебеловрат кривоглед човекоподобен, облечен в черно. Стори му се малко унизително един ветеран от отдел „Убийства“ с повече от двадесет години стаж да иска разрешението на някакъв бодигард, но той беше дошъл да върши работа, а не да препикава пожарен кран, така че показа на мъжа значката си и му съобщи — не го помоли , това беше единствената проява на самоуважение, която си позволи, — че е тук, за да види многоуважаемата Велика господарка.

Натежал от миризмата на маринован джинджифил и сусам, въздухът във вътрешността на бакалницата накара Болд да изпита внезапно чувство на глад. Възрастен кореец с беззъба усмивка, напукани устни и повдигнати в очакване вежди излезе да го приветства иззад един щанд с деликатеси, който предлагаше предимно неразпознаваеми парчета месо, риба и домашни птици. Рибните глави и кокошите крака бързо убиха апетита на Болд.

Консерви и всевъзможни други стоки заемаха пространството от пода до тавана, подчертавайки теснотата на пътеките — истински кошмар за страдащия от клаустрофобия. На тавана се въртяха мързеливо два вентилатора; на перката на единия висеше прашна паяжина, която се развяваше като знаме на биплан. Болд се заизкачва по стръмните стъпала, като внимаваше за лявото си коляно, което понякога блокираше, а сладката остра миризма на чай замени тази на джинджифила. Странно дисхармонична китайска струнна музика подразни музикалния му слух. От всички оскърбления за сетивата тази дисхармония му се стори най-неприемлива.

Същински Буда в женски образ, Мама Лу се беше разположила като царица върху трон на един богато украсен, лакиран в черно стол, а плътта й беше толкова обширна и необятна, че издуваше едно муму 14 14 Дълга, свободна дамска дреха в ярки цветове, характерно облекло за хавайките. — Б.пр. като спален чувал, натъпкан в торба за боклук. Очите й проблясваха като малки черни камъчета сред подобното на балон лице, подчертано от нанесен със замах руж, който подсказваше за съществуването на скули, сега потънали в тлъстини, поради прекомерното й преклонение към супата. Устните й лъщяха в отвратително пожарникарско червено, цвят, който беше употребила и върху захабените си нокти на пръстите на ръцете, един от които, по-точно показалецът, се изви като кука, за да прикани Болд да се приближи.

— Господин Бот — рече тя, така и незапомнила името му през седемгодишното им познанство.

— Велика господарке.

— Искате ли супа?

— Благодаря ви. — Отдавна се бе научил да не отказва. Седемнайсет-осемнайсетгодишна прислужница, симпатично миньонче с талия като на оса, облечено от шията до глезените в бродирана коприна, остави пред него малка маса. Докато Болд се настаняваше, тя извърна лице, отбягвайки очите му.

Мама Лу промърмори няколко китайски думи и момичето сякаш пропадна вдън земя. Това място беше същински зайчарник.

— Споменахте смърт, Велика господарке. — Болд се опита да насочи разговора направо към целта на посещението му, защото знаеше, че ако зависеше от азиатката, той можеше да се проточи повече от час. А Болд не разполагаше с цял час. Нито Сюзан Хебрингър. Мама Лу се усмихна, но не каза нищо.

Мълчанието, нарушавано единствено от музиката, продължи чак до момента, в който им донесоха димящите купи, лакирани в черно също като стола. Уон тон 15 15 Китайско ястие от увити в тесто парченца месо, риба или зеленчуци, които се варят и се сервират в бульон. — Б.пр. и нишки от пресечен белтък се въртяха в тъмен бульон. Плоска и широка, китайската лъжица допринесе за бързото охлаждане на супата. Мама Лу прикри с ръка едно оригване, което й достави истинска наслада.