Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Когато започна да се съблича в спалнята, я завладя параноя, въпреки че беше покрила всеки сантиметър от прозорците на яхтата с щори или със забити с кабарчета хавлиени кърпи. Остана по сутиен и не можа да се насили да се разсъблече повече. Все още частично облечена, тя се загърна с един халат и слезе в малката баня, където заключи вратата и едва тогава се съблече напълно. Захвана се да сгъва дрехи, които всъщност бяха за пране, и в това действие разпозна предупредителен знак — тънки като косъм пукнатини в здравия й разсъдък. За да се влошат нещата още повече, тя реагира твърде бурно, като стовари купчината дрехи в мивката и те се превърнаха в разбъркано кълбо.

Осъзна, че бе забравила чашата с вино, навлече отново халата и тръгна да поправи грешката си, но откри, че вървеше безкрайно бавно, нащрек за всеки подозрителен шум. Част от проблема й се дължеше на вида на дома й, защото затъмнените прозорци бяха свили пространството до клаустрофобични размери. Тя възнегодува срещу натрапливото безпокойство, срещу изострените си сетива, принудени да я защитят от депресиращата тъмнина на стаята, лишена от светлината на лампите около езерото.

С чашата вино в ръка, Дафни заключи отново вратата на банята, решена да отмие от себе си дневното напрежение и нарастващия си страх. Малко шумове, малко кал отвън пред прозореца, няколко странни телефонни обаждания от едно разстроено хлапе — като прецени събитията от последната седмица, тя реши, че няма причини за тревога. Ако беше обект на атака като психолог, щеше да се учуди на безпокойството си. Но фактът, че бе обект на атака като потенциална жертва, усилваше това чувство по начин, който никога не беше проумявала преди.

Горещата вода помогна на виното да я замае, но то не можа да притъпи фантазиите й, както се бе надявала. Това, което трябваше да бъде няколко скъпоценни мига спокойствие, я накара да се озове на мястото на Мелиса Дънкин, къпеща се в хотелската си стая. Въпреки че се намираше в заключено помещение без прозорци, тя усети ликуващия поглед на някакъв странник. Всичко и всеки биха могли да са там отвън по всяко време. Нямаше място, което да мине за напълно безопасно. Дафни видя отново в съзнанието си как заключва двете врати и всички прозорци, но не можа да се пребори със съмненията си. Самата идея за ваната й се стори погрешна — водата щеше да я приспи и тя щеше да излезе от банята половин час по-късно, замаяна и с притъпени сетива — идеалната жертва. Щом осъзна, че се поддаваше отново на параноята, психоложката посегна към чашата с вино — нейното лекарство — и не улучи, събаряйки я на керамичните плочки, където тя се пръсна със звук, два пъти по-силен, отколкото би трябвало да бъде. Целият под се покри с остри парчета стъкло, които очакваха босите й крака. Разлятото червено вино й заприлича на локва кръв.

— По дяволите! — Гласът й прозвуча също толкова високо, отразен от огледалото, плочките и ваната.

Почувства се глупаво. Идиотско. Къпането й беше провал. Цялата вечер беше пълен провал.

Някой друг навярно би оставил бъркотията, за да се наслади на водата, докато все още е топла, но Матюс се почувства длъжна да я почисти незабавно, приемайки ролята на мъченик.

Като използва тоалетното гърне за стъпало, тя излезе от ваната, предпочитайки халата пред хавлиената кърпа, защото й даваше по-голямо чувство за сигурност, приседна на шкафчето и като се отместваше малко по малко, най-накрая скочи до вратата и оттам в коридора. Нахлузи чифт гумени ботуши, стоящи до задната врата на яхтата, грабна метлата и лопатката за боклук и се залови да чисти.

Когато измете и последното стъкло, усети в гърдите й да се надига нова вълна на безпокойство. Обзета от самосъжаление, Матюс видя живота си така, както навярно го виждаше нейният преследвач: препълнен със събития и все пак празен. Помисли си колко бе жалко, че не можеше да почисти парчетата от близкото си минало така, както почисти парчетата от счупената чаша. Два развалени годежа, а тя все още се пазеше за един недостижим женен мъж, който напоследък показваше към нея по-малък интерес откогато и да е било. Беше направила кариера от оправяне на чужди животи, но се беше оказала неспособна да уреди своя собствен.

Дафни се огледа и видя един истински пашкул — закрити прозорци, заключени и залостени с резета врати. Уплашена от собствената си сянка, тя беше човекът, към който се обръщаха други хора, за да ги спаси от страховете им.

Реши да не пие повече вино — то само влошаваше нещата — и вместо това да послуша Малер 27 27 Густав Малер (1860–1911) — известен австрийски композитор. — Б.пр. . Беше хубаво и шумно, сякаш седеше на втората редица в Бенаройа Хол 28 28 Сиатълската филхармония. — Б.пр. . Потърси убежище в едно безсмислено телевизионно шоу, но го намери за незадоволително, неспособно да прогони усещането, че някой я наблюдава. Заложи отново на виното, като изпи още една пълна чаша; стана й топло, но тревогата й не изчезна.