Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Съдията напомни сурово на прокурора, че ако има някакви възражения, би трябвало да се обърне към съда официално, а не чрез спонтанни избухвания.

— Това не е религиозно събрание, госпожо Махони. — Въпросното порицание показа липса на подкрепа, която очевидно засегна прокурорката и я накара да сведе поглед към жълтата си тетрадка, така че Матюс не можеше да каже със сигурност дали слушаше или не. Ако Сепамоса се домогваше до психоложката, тя предполагаше, че го прави, за да отхвърли отчасти или напълно показанията й. Ако изобщо имаше показания, които да бъдат чути.

— Виждам в доклада на разследващия детектив, че сте присъствали в апартамента на господин Нийл на двадесет и осми март тази година.

— Точно така — каза Дафни, поглеждайки календара, който й подаде съдебният пристав.

— Според експертното ви мнение , доктор Матюс, тогава Лангфорд Нийл показа ли някакво колебание или неохота при даването на разрешение на полицията да претърси неговата тойота корола, модел хиляда деветстотин деветдесет и втора?

— Не.

— А според експертното ви мнение , доктор Матюс, като се има предвид, че щатът е доказал, че уликите, събрани от въпросното превозно средство, подсказват вероятната му намеса в престъплението, това поведение — желанието му да сподели тези улики с полицията — отговаря ли на реакцията, която можете да очаквате благодарение на богатия си и добре документиран опит от страна на едно виновно лице? Да или не?

— Не.

— А отговаря ли на реакцията на едно невинно лице?

Психоложката се поколеба, но си даде сметка, че колебанието й навреждаше на делото повече, отколкото биха му навредили бързите, експедитивни отговори.

— Предаването на тези улики би било по-типично за невинно лице, но като се има предвид, че…

Той я прекъсна.

— Защото господин Нийл един вид ви е предал още димящото оръжие. Нали?

Махони напомни на съда, че няма никакъв пистолет, никакво огнестрелно оръжие, свързано с убийството на Мери-Ан Уокър. Съдията пък й напомни да възразява официално, защото в противен случай ще бъде глобена от съда.

Дафни беше инструктирана, че не е необходимо да отговаря на въпроса.

— Госпожице Матюс — каза Сепамоса, внезапно изпускайки титлата й; пропуск, който й се стори много сериозен, — понеже щатът не можа да осигури други свидетели, освен океанографите, които да потвърдят времето на събитието, и като се има предвид, че обвинението основава голяма част от подозренията си към моя клиент върху това, което сами наричат „неточен времеви отрязък“, бих искал да ви попитам за събеседването — трябва ли да го нарека разпит? — на моя клиент, господин Лангфорд Нийл. Вие сте присъствали на него, нали?

— Мисля, че госпожа Махони вече е раздала копия от доклада на разследващия полицай — отвърна психоложката.

Наредиха й да отговори на въпроса.

— Да, присъствах.

— И тук също го пише — рече Сепамоса.

— В такъв случай моята помощ може би не ви е необходима — заяви Матюс, с което предизвика сдържана усмивка на лицето на Махони. — Или искате да го прочета вместо вас?

Сепамоса явно възнамеряваше да играе твърдо. Психоложката осъзна колко бе важно да обособи своя собствена територия и да покаже готовността си да я защитава. Чрез отговора си тя даде на адвоката да разбере, че няма намерение да се предава и това го накара да я погледне с нови очи.

— Не целия документ — отговори със самодоволно изражение Сепамоса. — Ще ви бъда благодарен обаче, ако прочетете пред съда страница седма от копието, от ред осми до ред осемнадесети. Позволил съм си да подчертая този пасаж. В него подсъдимият Лангфорд Нийл говори с вас и Сержант Джон Ламоя от отдел „Престъпления срещу личността“, който води разследването на случая.

Пункт, контрапункт — той бе обърнал наопаки нейната малка шега, така че да я ужили. Сега трябваше да прочете част от разпита на Нийл за протокола, така че тя да се запечата неизлечимо в съзнанието на съдията. Махони прелисти някакъв документ със сръчността на библиотекарка. Сепамоса връчи на Матюс едно копие. Тя прочете въпросните редове наум, но не можа да проумее какво целеше с тях защитникът — Сепамоса, изглежда, бе пропуснал същността на експертните показания; този параграф щеше само да подпомогне делото на Махони срещу Нийл. Психоложката си прочисти гърлото встрани от микрофона и после прочете:

— „НИЙЛ: Може би това, което ме е събудило, е бил именно звънът на телефона. Дори си спомням колко беше часът. Всичките двойки примигваха срещу мен. Два и двадесет и две. Часовникът до телефона от нейната страна на леглото. Две, две, две. Примигваха.“