Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— Някой от вас двамата с Махони трябваше да ме помоли да напиша психологически доклад.

— Защото разполагаме с много време, нали? — отвърна саркастично Ламоя, раздразнен на свой ред. — Следващата седмица Махони излиза в отпуск, а аз исках тя да гледа делото. Освен това защитата прие определената дата, което означава, че те разполагат със също толкова малко време за подготовка, колкото и ние. „Когато обувката ти става…“ Не казвам, че е перфектно, просто изиграй ръката, която са ти дали.

— Не започвай да ми цитираш клишета от кънтри песни, в противен случай си тръгвам оттук. — Тя се облегна назад на седалката си и се втренчи в тавана, като се питаше как Сержантът бе успял да се справи с гнева й толкова лесно. Когато прекаляваше с бирата или в редките случаи, когато напрежението в работата го изкарваше от равновесие, Ламоя имаше навика да рецитира ужасно смешни стихове, като „Имам сълзи в ушите си, защото лежах по гръб и плаках за теб“ — този й беше любимият. Дафни предусети задаващия се „малък Кени Роджърс“ и реши да пресече изблика му още в зародиш.

— Значи съм тук — рече тя, — за да подкрепя една психологическа оценка, която не е психологическа оценка.

— Важното е, че си тук — каза Джон, осъзнавайки, че най-лошото бе отминало. — Виждаш ли? Всяко нещо си има и добрата страна.

Изслушването на свидетелите премина като съкратен съдебен процес; Махони трябваше да образува дело срещу Нийл и тя се зае с работата както подобава, представяйки неговата кола като оръжие на престъплението — от шасито на каролата били събрани косми, кръв и тъкан. Една малка част от тези органични улики била подложена на ДНК тест, който потвърдил, че те принадлежат на Мери-Ан Уокър. Щяло да има още тестове, съобщи оперативният работник от свидетелското място. Махони съкрати представянето си, понеже очевидно бе наясно, че съдът, също като нея, се отнасяше формално към такива изслушвания и понеже не искаше да разкрива козовете си, с което подразни преуморения съдия още преди да е започнал същинският съдебен процес.

Оценката на Матюс бе приета като глазурата на кекса с доказателства — начин за излагане на възможните мотиви за престъплението и за настройване на съдията срещу подсъдимия още от самото начало.

Общественият защитник — Норман Сепамоса — тридесетинагодишен индонезиец, второ поколение натурализиран американец, с леко наднормено тегло, дебели очила и боксьорски нос, изглеждаше обезоръжен и обезкуражен, докато не изненада всички присъстващи в съдебната зала, като помоли съдията да подложи психоложката на кръстосан разпит — молба, която незабавно бе удовлетворена. Той стана от стола си до масата на подсъдимия — демонстративен акт, необичаен за едно изслушване, защото нямаше съдебни заседатели, които да се впечатлят от него, — и премина през серия от въпроси, имащи за цел да установят акредитивите на Матюс.

Дафни видя Феръл Уокър зад гърба на Махони, на една седалка от последната редица. Той й кимна приветствено.

Когато Сепамоса започна разпита си, прокурорът каза:

— Ваша чест, мисля, че сме запознати с акредитивите и квалификацията на госпожица Матюс.

Съдията — афроамериканка в средата на четиридесетте и отявлен либерал — изрази несъгласието си с изявлението на Махони, като цъкна с език.

Психоложката откри, че присъствието на Уокър я смущаваше.

— Причината, поради която задавам тези въпроси, Ваша чест — обясни Сепамоса, — е проста: да установя дали ние, както и съдът, можем да приемем безрезервно думите на такъв опитен и доказан експерт в ролята на свидетел.

Дафни усети как вътрешният й радар за предчувствия светна предупредително и видя подобно безпокойство да помита снизходителната усмивка от лицето на Махони.

Нежелана топлина плъзна нагоре по гръбнака й и се разля по целия й гръб — имаше на разположение само няколко скъпоценни секунди, за да се подготви за серия от агресивни въпроси. След близо половин час на неоспорвани свидетелски показания, тя се бе озовала на свидетелската скамейка с убеждението, че Сепамоса просто ще й отправя гневни забележки, вдигайки от време на време глава, както бе правил до този момент, в очакване да бъде извикан следващия свидетел. Но при вида на човека, който стоеше в края на масата и се взираше в нея, като се потеше толкова силно, че под мишниците на сакото му се бяха образували мокри петна; който апелираше към съдията и възхваляваше нейния опит и благонадеждност, Дафни разбра, че ще си има проблеми. Той чисто и просто я бе дебнал.