Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— Вземайки друг лист хартия от своята маса, Сепамоса се запъти към свидетелската скамейка.

— Госпожице Матюс, ще ви помоля да прочетете още нещо в помощ на съда.

Махони стана права и този път възрази както подобава, намеквайки, че защитникът тормози свидетелката, като я кара да чете документи, които нямат абсолютно никакво отношение към нейната експертиза.

Сепамоса се оправда, че е избрал за целта Матюс, понеже тя е уважаван член на полицейската общност, на който може да се разчита, че ще каже истината. После предложи, ако съдът е съгласен, да бъдат изпратени призовки на други експертни свидетели — производители на часовници, електротехници…

Съдията отхвърли гневно предложението, като прекъсна грубо мъжа, но това изобщо не го впечатли — Сепамоса беше човек с мисия, по-бодър и весел от който и да е изправен пред съда защитник, който Дафни бе виждала.

Съдията нареди на психоложката да прочете печатния текст върху листа, който й бе даден.

— Антетката е на „Пюджит Саунд Енърджи“ — обясни й тя. — Изглежда това е страница от уебсайт, принтирана или изпратена по факса на господин Сепамоса.

— Подчертаният текст, моля — каза едва ли не тържествуващо адвокатът.

Матюс прочете:

— … в областта, обхващаща Болард, Уолингфорд, Грийнлейк и Фини Ридж, спря тока в осем и петдесет и девет вечерта на двадесет и втори март. Прекъсването на електроенергията продължи средно три минути, най-дълго във Фини Ридж — седем минути и двадесет и седем секунди.

Сепамоса заговори високо, наслаждавайки се на своя момент а ла Пери Мейсън:

— Ваша чест, твърдя, че това спиране на тока е изключило будилника на господин Нийл точно в осем часа и петдесет и девет минути. След това е нямало ток в продължение на три до пет минути. Някъде около девет часа и четири минути електрозахранването е било възстановено — междувременно господин Нийл и госпожица Уокър все още са били на вечеря в къщата на майката на господин Нийл, — будилникът се е включил и е продължил да отброява времето така, сякаш не е било девет часът и четири минути, а полунощ. Господин Нийл е чул госпожица Уокър да говори по телефона. Видял я е отвън на балкона. Довереникът ми е видял на будилника да примигват , както е заявил в изявлението пред полицаите — същото изявление, за което твърдят, че го уличава в невалидност на посоченото от него време — цифрите две-две-две. Два часа и двадесет и две минути след възстановяването на електрозахранването в девет часа и четири минути или единайсет часа и двадесет и шест минути вечерта, Ваша чест. Несъответствието, което щатът се опитва да използва, за да докаже вината на моя клиент, всъщност доказва без никакво съмнение , че изявлението на господин Нийл пред полицията е било вярно, абсолютно вярно, и няма нищо, което да уличава моя клиент в лъжа пред властите, нито в опровержение на отрязъка от време, в който е било извършено престъплението, определен от самите експертни свидетели на щата.

Съдията осмисли казаното и насочи вниманието си към прокурора.

— Госпожо Махони?

— Щатът моли за отсрочка, за да преразгледа новата информация.

— Никаква отсрочка, госпожо Махони — заяви ядосано съдията. — Уликите ви са незадоволителни. Ако щатът желае да води съдебен процес срещу господин Нийл, трябва да започнете всичко отначало.

Съдията удари с чукчето и освободи Нийл под гаранция.

Матюс чу, че в задната част на залата настъпи суматоха. Тя вдигна поглед и видя Феръл Уокър да излиза забързано в коридора.

Със звучаща в главата й песен на Том Пети „Няма да се оттегля“, Матюс отхвърли идеята да прекара втора нощ в хотелската стая и се завърна в яхтата си, ядосана, че бе загубила присъствие на духа по време на предварителното разглеждане на делото, ядосана на Ламоя, задето не бе предвидил противоречивата улика, разкрита с помощта на примигващия часовник, и ядосана на себе си, че бе позволила на Сепамоса да манипулира нея и фактите в полза на своя клиент. Жадуваше за едно питие. Заслужаваше уюта на собствения си дом — беше й писнало да й казват какво да прави.

Изтощена от дългия следобед, изпълнен със срещи, тя изкачи стъпалата на стълбата, която водеше до малката й спалня.

Срещите пораждаха срещи — изпитана и доказана аксиома на полицейската работа. Не й се мислеше за утрешния ден. Наля си чаша скъпо, почти перфектно вино — отново „Арчъри Самит Пинот“, — напълни ваната с гореща вода и реши да прекара една безпаметна пиянска вечер пред телевизора. Но докато продължаваше с приготовленията за банята, се замисли за Маргарет, която беше някъде навън по улиците, и откри, че й бе невъзможно да се отдаде на насладата. Замисли се за Нейтан Прейър и за факта, че той все още не им беше дал доклада, поискан от Ламоя — докладът, който психоложката се надяваше да хвърли светлина върху връзката, която заместник-шерифът бе имал с младата жена преди убийството й.