Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Разчувствана и леко вдетинена, Матюс въпреки всичко взе решение да обходи яхтата. По време на една от обиколките си тя грабна една бархетна пижама, върна се в банята и се преоблече в нея, като реши да наметне халата отгоре. Оказа се, че междувременно бе пропуснала най-важната част от шоуто, затова загаси телевизора на път да се разплаче. Изпи още една чаша вино и се почувства пияна.

Неспособна да се отърве от усещането, че е наблюдавана, под въздействието на многото чаши вино психоложката реши, че Уокър, Прейър или някой друг е скрил камери в яхтата и че трябва да ги намери. Какво неразумно имаше в тази идея? В града имаше „шпионски магазини“, които продаваха фибро-оптически камери, които можеха да бъдат монтирани в детектори за пушек, електрически ключове, вентилатори за бани и тръби за гореща вода.

Започна да претърсва методично яхтата, но след няколко минути си даде сметка, че вади като обезумяла книги от рафтовете, сваля картините от стените и изкоренява растенията от саксиите им. Ако беше погледнала зад себе си, щеше да види път, застлан с разрушения, и може би щеше да спре. Но едва когато направи пълен кръг, видя опустошението на долния етаж — разхвърляни книги, картини и лампи; голи стени, по които пълзяха непознати сенки, предизвикани от лампите край тях.

Ураганът Дафни.

Действията всъщност бяха по-красноречиви от думите. Тя видя вилнеенето си като продължителен писък, като вик за помощ с епически размери.

Мобилният й телефон иззвъня някъде върху кухненския плот. Психоложката го потърси с ненавист, сякаш той можеше също да я наблюдава.

— Матюс.

— Дафни? Обажда се Феръл.

Тя затаи дъх. Уокър се беше обадил отново. В подходящото време. И на мобилния й телефон , чийто номер просто не би могъл да притежава.

— Вие ме разочаровахте, Дафни.

Тя се почувства така, сякаш я беше залял с ледена вода.

— Помолих ви да не контактувате с мен. — Можеше ли да усети ужаса й? Имаше ли смелост да му затвори?

— Казахте, че това е процес, система. Че тя работи. Не виждам да работи, Дафни, и не виждам да правите нещо по въпроса.

— Това е процес, който отнема време, господин Уокър. Повярвайте ми, правим всичко възможно…

— Не ми пробутвайте тези глупости! Ако правехте всичко възможно, той щеше да е зад решетките, а не на свобода, за да прави каквото си иска.

— Няма смисъл да обсъждаме това. Ще затворя телефона.

— Донесох ви нейната блуза!

— Ще ви го кажа направо: колкото повече се опитвате да помогнете, толкова повече намалявате шансовете ни да затворим убиеца на сестра ви. Подхвърлените улики са неприемливи.

— Откога един информатор не може да осигурява улики?

— Откакто информаторът допря нож до гърлото на заподозряния. Откакто информаторът е свързан с жертвата. Откакто информаторът е бил молен неколкократно да не се намесва. И на първо място — откакто информаторът не е никакъв информатор! Полицейските информатори са подбрани и направлявани, а за действията им се пишат доклади. Вие не сте полицейски информатор, господин Уокър. И не помагате на следствието.

— Окей, окей. Да играем с открити карти?

— Господин Уокър, вие не ме слушате.

— Мога да ви помогна, Дафни.

— Господин…

— Двете липсващи жени.

Внезапната тишина в стаята и по телефонната линия беше заменена от бумтенето в ушите й, когато последните събития преминаха през съзнанието й като на филмова лента. Хебрингър и Рандолф занимаваха Болд и отдел „Престъпления срещу личността“ от месеци. Самата тя бе изработила техни профили, бе разпитала членовете на семействата им и бе научила всички тайни от живота на тези две жени — секс играчки, семейни конфликти, лечения и дори потеклото им. Като гражданин на Сиатъл, Феръл Уокър сигурно знаеше с каква отдаденост управлението разследваше тези случаи, така че това негово подмятане акт на отчаяние ли беше или основателно предложение? И ако беше последното, щеше ли да се осмели да му откаже?

— Слушам ви — каза Матюс, а сърцето й продължаваше да препуска, докато адреналинът циркулираше във вените й. Тя посегна към бутилката вино и я надигна.

— Ще ви помогна да намерите тези жени, ако вкарате Лени Нийл зад решетките завинаги.

— Издирваме тези жени от дълго време, господин Уокър. Какво ви кара да мислите…

— Защото знам неща, които са ви неизвестни.

— И как да повярвам на това?

— Да кажем просто, че съм имал видение. Двете жени, провесени като чирози. Може би не сте ги търсили, където трябва.