Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— Хей — обади се тя, — какво правят всичките тези хора там?

— Търсят улики.

— Това ми е ясно, но защо изобщо го правят?

— С надеждата, че ще помогнат за идентифицирането на виновника — намеси се Матюс.

— И правите всичко това заради един воайор? Сержант и лейтенант? Екип за събиране на улики? Да не би да съм в беда и да не знам това?

— Мисля, че е по-добре да седнете, госпожо. — Ламоя посочи тапицирания стол до леглото.

— Обяснението може да отнеме известно време — каза психоложката.

Дънкин продължи да гледа през прозореца. Бяха пристигнали още няколко полицаи и опъваха жълта лента около строежа.

— Имаме случаи на изчезнали хора — съобщи й сержантът.

— Жени — допълни Матюс.

Мелиса Дънкин седна и заслуша потресено.

Не след дълго в хотелската спалня бе монтирана сложна лазерна апаратура, която да пресъздаде ъгъла, от който перверзникът е бил способен да наблюдава стаята.

Един оперативен работник от японско-американски произход, облечен с фланелка на Световното турне на Дон Хенли 18 18 Вокалист на прочутата рок група „Ди Ийгълс“. — Б.пр. , повика Ламоя. Той му показа апаратурата и обясни, че лазерът „ще опъне въже“ от прозореца до строежа. После включи лазера, остави го да се загрее и разпръсна фина пудра из стаята. Прашният въздух бе пронизан от тънък лъч яркозелена светлина.

— Добре се справяш с магиите — похвали го сержантът.

Радиостанцията му изпращя.

— Видях го — докладва басов глас. Един от полицаите отсреща беше открил лъча и им махаше с ръка, докато говореше по радиостанцията си.

Ламоя каза:

— Освен това искам огледалото да отрази ваната. Комбинирайте отражението с лазера и поръсете с прах за отпечатъци онази част от платформата, където те се пресекат, после направете снимки.

— Няма проблем.

— Има проблем — поправи го сержантът. — Просто проблемът не е твой.

След по-малко от час Ламоя, Матюс и два оперативни работника бяха застанали на петия етаж на строежа. С помощта на лазера един квадратен метър от площта на пода беше определен като мястото, на което бе стоял воайорът. В края на тази зона, оградена с полицейска лента, на малка пластмасова стойка бе поставено петсантиметрово, жълто пластмасово триъгълниче с цифрата 7, сочещо към няколко мънички геометрични купчинки кал и прах, които образуваха неясна форма, считана за отпечатък от обувка или ботуш.

Асансьорът на строежа спря на етажа, вратата му се отвори и се появи силуетът на един доста едър мъж. Ламоя разпозна Лу Болд по решителната и енергична походка.

— Хей, Серж. — Джон продължаваше да се обръща към лейтенанта си с предишния му чин — същият чин и същата длъжност, които сега заемаше той. Болд изглеждаше уморен и измъчен дори в сумрака, който цареше на строежа. Ламоя отдаде това на изчезването на Сюзан Хебрингър. Някои казваха, че Лу имал домашни проблеми, други смятаха, че е болен. Но сержантът знаеше каква бе истинската причина за влошеното физическо състояние на Болд, независимо дали колегите му я осъзнаваха или не.

— Добра работа, Джон — каза лейтенантът, като се ръкува с Ламоя. После кимна сърдечно на Матюс.

— Следи от обувки — обади се единият оперативен работник, изгарящ от нетърпение да получи похвала. В управлението Болд се ползваше с репутацията на Норман Шварцкопф 19 19 Американски генерал, водил операцията „Пустинна буря“. — Б.пр. . Новаците винаги му се подмазваха.

— Може би става въпрос за най-обикновен перверзник, който е поработил с „джойстика“ си — заяви сержантът.

Болд погледна към Матюс за потвърждение.

— Стоял е тук дълго време. Имал е поне няколко възможности да я види чисто гола. Наблюдавал я е доста дълго как се излежава в леглото — пак гола. Ако е мастурбирал, както намекна Джон, щеше да се махне много по-рано.

— Може да е пил виагра — подхвърли Ламоя.

Като се помъчи да скрие усмивката си, психоложката отговори:

— Има и друго обяснение — че изобщо не е било мастурбиране, а фаза на съсредоточаване след набелязването на жертвата и преди…

— Нейното отвличане — довърши мисълта й Болд.

— Това е само една възможност — каза Дафни, — но все пак тя съществува.

След като бяха научили, че Сюзан Хебрингър е съобщила в полицията за воайор непосредствено преди изчезването си, от отдел „Престъпления срещу личността“ бяха работили в тясно сътрудничество с отдел „Специални посегателства“, за да проучат всеки докладван случай на сексуален тормоз и воайорство, като бяха фокусирали вниманието си най-вече върху докладите, касаещи търговската част на града, и на жалбите, подадени от живеещи там хора. На патрулните полицаи бе наредено да обръщат специално внимание на празни сгради, билбордове, паркинги и строежи — всички вероятни наблюдателници на един воайор. Беше установен контакт и с частните охранителни фирми, отговарящи за тези места.