Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— Да. Лангфорд Нийл — отвърна тя и подръпна леко сакото си, за да го изпъне. — Приятел, или бивш приятел на Мери-Ан Уокър, ако това там е тя.

— А докторът смята, че е.

— Докторът разполага с по-добра снимка от шофьорска книжка от тази, която имам аз. Едно от очите й, мисля, че лявото, все още е на мястото си и несъмнено е със същия цвят — синьо. Ръстът горе-долу съвпада. Теглото също, ако се вземат под внимание погълнатата вода и подпухването. Помолих брат й да се опита да намери зъболекарския й картон.

Сержантът хвърли поглед към рецепцията.

— Чакай да ти кажа нещо за нашето ангелче, Нийл. Две присъди и няколко жалби от предишни гаджета. Този тип играе грубо. При първата присъда е прекарал трийсет дни в окръжния затвор. При втората е влязъл вътре за шест месеца, а е излязъл след четири.

Тази новина поставяше Нийл на челно място в списъците със заподозрени и на двамата. Едва сега Дафни разбра допълнителния мотив за хода на Ламоя — той обичаше да демонстрира информираност.

— Това определено ни помага — каза тя, — но не бива да забравяме и брат й.

— Залагам десет към едно, че тя е била убита в или близо до дома на приятеля й, затова е по бельо, без обувки и така нататък.

— Братът може да таи в себе си ревност и гняв, защото е бил изоставен заради Нийл. Това е страховит коктейл.

— Нийл има две присъди за побой над жени. Шегуваш ли се с мен? Да не забравяме брат й, добре. Но да съсредоточим вниманието си върху Нийл. Ако наистина разпознае тялото й, доколкото разбирам, ти ще го отведеш направо в предварителния арест и ще се заемеш с разпита му. Прав ли съм?

— Да, или ще използвам тукашната зала за съвещания.

— Смяташ, че това идентифициране може да го извади от равновесие — като я види такава подута и всичко останало — и че трябва да го обработим, докато имаме такава възможност.

— Ти си доста по-умен, отколкото изглеждаш.

Ламоя се справяше с лекота. Той бе превърнал избирането на подходящия момент в изкуство. И го правеше професионално — поне засега. Това накара психоложката да настръхне и да застане нащрек.

— Ти искаш да участваш в този случай до неговото разрешаване и аз нямам нищо против. Изглеждаш твърде… свежа… за човек, който се труди на няколко места. Особено, като се има предвид, че си прекарала в моргата няколко извънредни работни дни.

Психоложката знаеше, че може да се справи; беше виждала много трупове, някои от които в ужасно състояние, но това не означаваше, че иска да го направи.

— Мисля да приема това като комплимент.

— Твърде много мислиш — каза той, като я погледна в очите, за да я убеди в позицията си. Сержантът имаше големи кафяви очи и знаеше как да ги използва ефикасно.

— Тоест?

— Трябва да се научиш да чувстваш , Матюс. — Джон се облегна на едното крило на летящата врата. Нямаше намерение да я кара да влизат заедно вътре. — Ти си като машина. Управлението е това, което е от значение. — За Ламоя всичко се свеждаше до автомобилите. — Когато се заловиш с него, ще си близо до съвършенството.

— Кой казва, че искам да бъда съвършена? — Но сержантът не отговори. Той я остави да размишлява над думите му. Вратата се затвори зад гърба му. За него избирането на подходящия момент беше всичко.

Отпреди десетилетия в градските морги в цялата страна бе въведена практиката разпознаването да не се извършва в помещението, в което се намираше трупът, защото миризмата много често предизвикваше припадъци и повръщане. За целта в някои морги се използваше видео, в други — прозорец, а в повечето и двете, също като в окръжната морга, където бе монтиран цветен телевизионен приемник от лявата страна на тесен прозорец, снабден с щора, която се вдигаше и спускаше отвътре.

Лени Нийл беше красив по начина, по който можеше да е красив един скиор безделник, и доста самоуверен, което си личеше по изправените рамене, самодоволното изражение и очевидното му желание да съблече с поглед Матюс, от която не откъсваше очи.

Психоложката знаеше, че не трябва да прибързва с въпросите, но той я беше атакувал първи с безцеремонното изучаване на „топографията й“ и Дафни се почувства длъжна да отговори на предизвикателството.

— Кога видяхте за последен път Мери-Ан? — попита тя.

Въпросът не смути ни най-малко Нийл, но на лицето на Ламоя се изписа леко безпокойство. Лени остана спокоен и равнодушен, сякаш беше на интервю за работа. Това подразни още повече Матюс.

— Преди няколко нощи.