Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— Преди колко нощи?

— Мисля, че в събота.

— Мислите или сте сигурен? — настоя психоложката.

— В събота вечерта. Късно.

— Не сте ли притеснен за нея?

— По-скоро съм ядосан.

— Не сте съобщили за изчезването й. Защо?

— А защо да го правя? Тя ме заряза. Толкова по-зле за нея.

Мери-Ан си беше отишла. Следващият въпрос. Матюс знаеше как да процедира. Попита го за последния път, когато беше видял Мери-Ан. Къде са се намирали тогава, как е била облечена, в какво настроение е била.

— Мисля, че са готови за нас — намеси се Ламоя.

На видеоекрана се виждаше обикновен бял чаршаф върху носилка от неръждаема стомана. Сержантът почука на прозореца и щората се вдигна като театрална завеса. Една ръка се появи едновременно на екрана и от другата страна на прозореца, отметна чаршафа и откри останките от женска глава, която изглеждаше патетично и същевременно ужасяващо. Устните бяха гротескно подути, сякаш напомпани с въздух. Клепачите бяха затворени и зашити, очевидно, за да спестят на Нийл гледката на празните очни кухини.

Психоложката усети как затаи дъх. Ламоя остана невъзмутим. Нийл дълго гледа мъртвото лице, после издиша бавно, поклати леко глава и се извърна настрана с изцъклени очи. Матюс не бе очаквала подобна реакция от един убиец — двамата със сержанта се спогледаха и тя разбра, че той споделяше мнението й — и тя я накара да се зачуди колко добър актьор би могъл да бъде Лени Нийл. А това на свой ред я подготви за отговора на следващия въпрос, който възнамеряваше да му зададе.

— Да — каза Нийл, като продължаваше да гледа настрани от прозореца.

— Мери-Ан Уокър ли е? — попита Ламоя.

Мъжът изглеждаше леко позеленял; кожата му бе придобила нюанс, който преди секунди не съществуваше.

— Някъде тук има ли мъжка тоалетна?

Сержантът го упъти надолу по коридора, после размени отново поглед с психоложката, разкривайки й собствената си изненада от реакцията на Нийл.

В предната част на моргата настана суматоха, защото служителката на рецепцията скочи от стола си прекалено късно, за да предотврати нахълтването на един мъж, облечен в износено горнище на анцуг и мърляви сини дънки.

На Матюс й бе нужен само миг, за да разпознае в новодошлия Феръл Уокър.

Уокър се спря объркано насред главната зала на моргата, но на лицето му бе изписано решително изражение. Психоложката веднага усети безумната енергия, която излъчваше младежът. Тя прехвърчаше из стаята като искри от електричество. Новодошлият прикова вниманието на всички служители в моргата — те вдигнаха глави и в помещението стана тихо. Тези хора нямаха никаква представа, че това бе един скърбящ брат. На тях Феръл им изглеждаше като психопат в метрото, като лунатик в преддверието на хотел. От присъстващите в стаята само служителката от рецепцията се помъчи да се намеси, но и тя размисли, след като направи няколко крачки към младежа. Лени Нийл все още не го беше забелязал.

Матюс излезе от малкия коридор, в който се намираше прозорецът за наблюдение, и се запъти към Уокър, който обаче я пренебрегна и тръгна към Нийл. Пръстите на дясната му ръка танцуваха като на готвещ се за стрелба гангстер.

— Недей! — изкрещя тя, но за нейна изненада викът й спря не Феръл, а Нийл и това позволи на младежа да скъси дистанцията между тях още по-бързо. Психоложката знаеше , без действително да знае, какво възнамеряваше да направи Уокър; знаеше , без наистина да знае, че за няколко скъпоценни секунди скърбящият брат бе все още възприемчив; знаеше , без действително да знае, че щеше да й се наложи да убеждава Уокър.

Младежът, който сега се намираше от лявата й страна, замахна със скоростта на влечуго към доста по-високия от него мъж. Ламоя, който още се намираше в малкия коридор, извади инстинктивно оръжието си, но Матюс го спря с жест, понеже извитото острие на ножа за риба проблесна във въздуха и замръзна до гърлото на Нийл.

— Въпросът, който трябва да си зададете — започна тя, обръщайки се към Уокър, сякаш беше репетирала тази роля, — е не дали смятате, че господин Нийл е наранил сестра ви, нито дали мислите, че самият вие сте способен да го нараните, не и дори за времето, което ще прекарате в затвора — ще получите доживотна присъда за подобно нещо, Феръл, което ще рече, че господин Нийл ще е погубил и двама ви с Мери-Ан, — въпросът е какво щеше да ви каже Мери-Ан, ако беше тук в този момент, дали щеше да одобри факта, че разрушавате собствения си живот в опит да спасите нейния; един живот, който вече не може да бъде спасен. — Психоложката се придвижи бавно към него. Вече ги деляха около пет метра.