Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— Ние с Ана връщаме дълговете си — каза Феръл.

— Няма никакъв дълг. Слушате ли изобщо какво ви говоря?

— Ще бъда добро момче.

— Не ми създавайте главоболия, господин Уокър.

— Лени Нийл е този, който трябва да бъде арестуван. Погрижете се за това, лейтенант Матюс, и аз няма да ви създавам никакви проблеми.

— Няма да се разберем така — каза тя. — Думите ви ми прозвучаха много близо до заплаха над офицер от полицията.

— Тя е била убита. Самата вие го казахте. И убиецът е в ръцете ви. Така че направете нещо по въпроса. Ако се нуждаете от помощ, ще ви помогна. Вие ме избавихте от затруднено положение. Няма да го забравя.

— По-добре го забравете. Това не е важно! — Дафни беше изгубила търпение и присъствие на духа. Уокър изглежда възприе това като победа.

— Той е счупил краката й, нали?

Матюс усети как изненадата прониза гърдите й.

— Виждате ли? Мога да ви помогна, стига да ми позволите. Той каза, че ще направи това… каза, че ще счупи и двата й крака, ако някога се опита да го напусне. — Уокър зачака да получи потвърждение и очите му се наляха със сълзи. — Счупил е краката й, нали? О, боже, горката Ана.

— Нямам право да обсъждам подробностите.

Младежът се отпусна на стола си.

— Погледнете на нещата под този ъгъл: аз също не исках помощта ви. Не исках да се поставяте на мое място, да прониквате в главата ми по този начин. Но вие го направихте и се оказа, че е за добро. Нали? Виждате ли? Опитвам се да ви кажа, че… понякога получаваме помощ, без да я очакваме. Това е хубаво нещо. А аз мога да ви помогна.

— Разговорът приключи — обяви психоложката. — Ще се наложи да поговорим отново с вас и когато това стане, ще ви потърсим на работното ви място.

— Освен ако аз не ви открия първи — каза той детински и я погледна в очите, опитвайки се да й съобщи нещо повече.

Тя потръпна.

— Върнете се на работа. Върнете се към стария си начин на живот. Ако има някаква промяна във връзка с разследването, ще се погрижа да ви уведомим.

— Виждате ли? Още една услуга.

— Това е стандартна процедура , господин Уокър. Не е услуга. Нито едно мое действие не трябва да тълкувате като лична услуга. Всяко погрешно тълкуване…

— Спестете ми го — каза той, като се изправи рязко, за да скъси разстоянието между тях. Матюс усети острата миризма на риба и киселия мирис на потта му. От отвращение едва не повърна. — Единственият въпрос, който имам към вас, е дали ще ми върнете рибарския нож.

Психоложката погледна надолу към бюрото на Диксън, където до моливника на доктора лежеше тъмносивото острие.

— Този нож си има история — обади се Феръл. — Семейна история.

Щеше да е погрешно да му върне този нож, но не по-малко погрешно щеше да бъде да конфискува навярно единствения предмет, останал от семейството му.

— Правя го против убежденията си — каза тя, като го хвана за острието и му го подаде.

— Няма да забравя това — рече той.

Младежът тръгна да излиза от кабинета, а Матюс затвори очи, разкъсвана между желанието да промени решението си и това да види как Феръл си тръгва. Но в следващия момент него вече го нямаше и дилемата стана излишна.

Докато пресичаше кабинета на съдебния лекар на път към залата за съвещания, където Ламоя държеше Нийл, тя се отърси от мисълта за Феръл Уокър. Когато отвори вратата към малката приемна, в която навсякъде бяха разхвърляни списания, Дафни съзря кафява шерифска униформа. Моргата беше под юрисдикцията на окръга, а не на града, затова служителите на окръжната шерифска служба идваха тук по-често, отколкото представителите на сиатълското полицейско управление. Въпреки това тя разбра предварително, усети инстинктивно на кого принадлежеше тази униформа.

Широките рамене се обърнаха, русокосата глава се завъртя и миг, преди вратата да се затвори, психоложката зърна профила на заместник-шериф Нейтан Прейър.

Каква работа имаше тук Прейър? Защо беше дошъл — заради Мери-Ан Уокър, или заради Дафни Матюс? Тя се обърна бързо, надявайки се, че той не я е видял. Забърза към залата за съвещания, въпреки че част от нея искаше да избяга оттук; почука веднъж, натисна дръжката и пристъпи вътре с разтуптяно сърце.

— Защо не ни запознаете със събитията от нощта, в която е изчезнала Мери-Ан? — попита Ламоя.

Блуждаещият поглед на Нийл, постоянното му преглъщане, дължащо се на пресъхналото му гърло, и изпотената му горна устна послужиха на Матюс като предупреждение за лъжите, които несъмнено щяха да последват. Това бяха симптоми, които психоложката бе очаквала да се проявят при Уокър, когато му бе задала същия този въпрос. По предварителна уговорка Ламоя започна първи разпита. В даден момент, който щеше да бъде определен допълнително, сержантът щеше да млъкне, тя щеше да поеме неговата роля, а той щеше да слуша мълчаливо. Ако усетеха, че разполагат с реален заподозрян, щяха да довършат разпита съвместно, при което Матюс щеше да се преструва на безкомпромисното, а Ламоя на по-търпеливото и разбрано ченге, като щяха да сменят непрекъснато стереотипите, така че да накарат Нийл да се чуди кой какъв е.