Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— Какво по-точно си мислите, че се е случило с Мери-Ан? — попита Ламоя.

— Откъде да знам? Нещо ужасно, като се има предвид начинът, по който изглеждаше. Сякаш е била удавена или нещо подобно. Прав ли съм?

— Как по-точно беше облечена тогава Мери-Ан? Там, на вашата противопожарна стълба.

— Нали ви казах! Беше почти гола.

— Едно описание на дрехите й би било полезно за разследването.

— Е, със сигурност не би излязла навън отново по гол задник. Не и след последния път. Щях да я хвана пак и…

Той млъкна.

Ламоя и Матюс се спогледаха, защото за първи път бяха видели истинското лице на Лангфорд Нийл. Следователите живееха за такива моменти.

Сержантът допълни:

— Щяхте да я шамаросате и да й покажете кой командва.

— Не съм казал такова нещо.

— Шамаросахте ли я онази нощ, Лени? Ударихте ли я по главата, съборихте ли я от противопожарната стълба? Тя е кървяла, нали? Тя е кървяла и вие не сте знаели какво да направите.

— Това са пълни глупости. Видях, че е там отвън и пак заспах. Край на историята. Трябва да е била облечена в копринени бикини, тип „прашка“. Бяла копринена „прашка“. Винаги носеше такива бикини.

— Бели бикини, тип „прашка“ — повтори Матюс. — А нагоре? Фланелка? Блуза? Халат?

— Една от онези ками… не знам си какви неща.

— Камизола.

— С две издутини точно където трябва. Хубави и стегнати.

Матюс се сви пред неговата безочливост.

— Камизола и бельо, тип прашка. Никакво горнище от анцуг, никакъв халат?

— Тя е с гореща кръв, казвам ви. Винаги излизаше там почти без дрехи. За да изпуши една цигара. Анцуково горнище — откъде, по дяволите, да знам? Дали притежаваше такава? Да. Но онази нощ беше необичайна. По-топла от другите. Можете да проверите това, нали?

— Ще проверим всяко ваше изявление, Лени — каза Ламоя. — Всяка ваша дума.

Нийл се смути за момент, но после си възвърна самоувереността и повтори, че е видял за последно Мери-Ан на противопожарната стълба.

— Когато се събудих на сутринта, нея я нямаше. Но това не беше нещо необичайно. Тя си лягаше по-късно от мен и ставаше по-рано. Вероятно бе отишла направо в кафенето, „Най-доброто в Сиатъл“, на няколко пресечки от квартирата. Трябва да проверите. Нали така? Те отварят в шест и тя винаги е един от първите им клиенти.

— Значи дрехите й ги е нямало — заключи Ламоя. — Когато сте се събудили на сутринта, останалите й дрехи — каквото там още е носела — са липсвали?

— Какви дрехи? Откъде, по дяволите, да знам? — Видимо изнервен, Нийл раздруса ръце пред себе си, сякаш бяха изтръпнали. — Тя беше облечена с тях в леглото, само това мога да ви кажа.

Сержантът прегледа записките си.

— Преди малко казахте, че сте заспали, след като сте правили секс с госпожица Уокър. Че сте заспали след секса. А сега твърдите, че е била в леглото с пликчета? Можете ли да бъдете по-точен?

— Носеше ги в леглото, преди да й ги сваля. — Той добави: — А това направих след спортните новини, за да бъда по-точен .

— А някакви нейни дрехи останаха ли в апартамента ви, след като тя е излязла онази сутрин?

— Тя е човекът, който разтребва, не аз.

Ламоя попита раздразнено:

— Значи казвате, че онази сутрин е почистила дома ви, преди да отиде на кафе?

— Слушайте, в апартамента ми имаше нейни дрехи, окей? Откъде, по дяволите, да знам кои са били там и кои не? Тя живееше при мен, не забравяйте това. Така ли е? Дрехи? Какви? Тези на пода или останалите? Как, по дяволите, бих могъл да знам?

Матюс си помисли, че разказът му отиваше към своя край. Малките паузи. Бързите движения на очите. Тя се извини и напусна залата за съвещания, за да се върне няколко минути по-късно със снимки от аутопсията на две различни жени.

Психоложката не хранеше илюзии, че ще получи самопризнание, че ще предизвика някакъв а ла Пери Мейсън момент, в който Лангфорд Нийл ще заложи, ридаейки, главата си и ще опише в подробности събитията от онази нощ. Тя обаче възнамеряваше да подложи Нийл на тест. Надяваше се, ако тестът излезеше успешен, да разбере кога Лени лъжеше и какви бяха мотивите му да го прави. Събирането на улики не беше нейно задължение. Матюс просто искаше да узнае истината. Докато адвокатите не се намесеха в случая — все пак Нийл имаше право на адвокат, — тя можеше на практика да говори каквото си иска и да оборва неговите лъжи една по една. Дафни знаеше как да използва външния си вид срещу типове като Нийл. Непосредствено преди да влезе отново в залата за съвещания, тя напъха блузата в панталона си и изправи рамене, за да подчертае формата на бюста си. Нека да види всичко, което иска. Нека да стане разсеян.