Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Матюс се наведе над заподозряния, така че да може да долови аромата й, без да може да се отдръпне от нея.

— Но за ваше съжаление истината винаги побеждава. Знаете ли какво мисля? Мисля, че сте ударили Мери-Ан. Мисля, че сте й се ядосали и сте я ударили, и нещата са се развили зле за вас. Решили сте, че е припаднала както друг път, но тя така и не се е свестила. По някое време през нощта или на сутринта сте открили, че е мъртва. Вие сте я убили. И после какво? Може би по някаква причина това ви е възбудило. Може би вие сте такъв човек. Може би сте правили разни работи с нея след смъртта й. — Тя понижи глас. Вече се чувстваше в свои води. — Няма нищо, което да се сравни с вашия гняв, нали? Той ви напуска. После се връща, нали? Обзема ви отново. И настъпва момент, който ви е непонятен. Сякаш яздите ракета, докато вашата възлюбена не омекне в ръцете ви. Нахвърляте се върху нея с юмруци, защото скандалите винаги завършват по този начин — нали? — вие двамата се сборвате върху леглото и всичко започва да става ужасно грозно, преди сексът да оправи нещата. Само че този път не е успял да ги оправи, така ли е? Този път тя не се е свестила.

— Коя, по дяволите, си ти? — попита той с ококорени очи.

— Аз съм вашият изход от тази бъркотия. По-точно ние — сержантът и аз. Искате да се измъкнете от това, нали, Лени?

Ламоя потри длани в панталоните си. Кавгата беше увиснала във въздуха като мирис на буря.

Матюс каза:

— Искам да не забравяте за лабораторните тестове: кога са се получили тези ужасни контузии, кога си е счупила костите — преди или след смъртта й. Какво? Смятахте, че още не знаем това? Седемнайсет счупени кости, Лени. Какво? Мислихте, че ще решим, че са в резултат от сблъсъка й с водата? И като стана дума за водата, тя кога е проникнала в белите й дробове? Преди или след смъртта? Трябва да се замислите как ще повлияе това на съдебните заседатели, защото тази среща, точно тук и точно сега, е добър шанс да си помогнете. Ние не си измисляме истории. Обработваме фактите и ги оставяме те да разкажат историята. И това е историята, на която вярват заседателите. Единствената история. Колкото повече изопачавате вашата история, толкова по-малки стават шансовете ви да сключите сделка с нас.

Матюс се изправи и се зае да приглажда гънките на дрехите си, сякаш, докато беше стояла близо до Нийл, беше прихванала от неговия разврат. Приятелят на покойната Мери-Ан остана съвършено спокоен, запазвайки надутото изражение, характерно за лицето му също като красотата, която не заслужаваше.

Двамата следователи бяха изчерпали въпросите си. Те се спогледаха и Ламоя съобщи на Нийл, че е свободен да си върви, като го помоли да не се отдалечава от дома си. И да не напуска града, без да е уведомил полицията.

— Впечатляващо — каза сержантът на Матюс, когато заподозряният си тръгна, — макар и малко нестандартно.

— Какво мислиш за него ? — попита го тя.

— Объркан съм — рече Ламоя.

Психоложката усети, че я обзема разочарование. Тя искаше отчаяно това да свърши, да приключи успешно този случай и да остави Мери-Ан Уокър да почива в мир. Но нейната преценка за Нийл също беше противоречива.

— Да изчакаме лабораторните резултати. Тези на техническия екип и тези на Диксън. Може би те ще изяснят всичко.

И двамата знаеха, че се самозалъгват.

Характерната миризма на антибактериални препарати и консерванти винаги напомняше на Болд за смърт, за образите на контузени и подпухнали трупове, запечатани неизлечимо в съзнанието му от 134-те аутопсии, на които бе присъствал. Той никога не обърка бройката.

Това беше място, където човешките ходила носеха идентификационни кодове, написани с черен маркер; където царуваше голота, която никога не беше привлекателна. Където се извисяваха до тавана хладилни чекмеджета от неръждаема стомана, способни да издържат тежащи до двеста килограма и дълги до метър и деветдесет тела. Лейтенантът се надяваше искрено, че това е място, което Сюзан Хебрингър никога няма да посети. Но не беше съвсем убеден.

Въпреки че законите на щата изискваха следователите да присъстват на аутопсиите при всеки съмнителен или подозрителен случай на смърт, Болд не беше дошъл тук поради тази причина. Това изискване вече беше изпълнено от детектив Чес Милнър. Не, лейтенантът беше тук, в моргата, защото мъртвите нашепваха последните си думи чрез техния преводач, доктор Диксън. Мъжът с голямата глава, ококорените очи и меката усмивка.