Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

В погледа на Нийл се четеше шок и психоложката прие това за малка победа.

— Бях ли ясна, Лени? — попита реторично тя.

— Тя не беше с всичкия си. Беше привързана по някакъв извратен начин към онзи задник брат й. Казваше, че го е предала, като е изгубила риболовното корабче и всичко останало. Че му била длъжница. Но, по дяволите, той само я използваше. Лентяйстваше. Наливаше се с бира. Исках Мери-Ан да свърши някаква работа вкъщи. Да направи нещо за нас. Но, казвам ви, тя не беше с всичкия си.

— Добре. — Матюс си пое дълбоко дъх и се наслади на изненадата, че той бе започнал да се разкрива.

— Тя пи много онази нощ и стана неадекватна. Правихме секс, точно както ви казах. Беше върху мен и беше обзета от някакъв бяс. Движеше се бързо и яростно и не знам, може би някак безчувствено. Сякаш не искаше да го прави.

Матюс не хареса образите, които изплуваха в съзнанието й — потната камизола, лепкавата коса, плясъкът на плът.

— Понякога изпадаше в такива състояния — продължи Нийл, като за първи път понижи глас. — Малко странни. Сякаш в действителност не беше там, нали разбирате? Сякаш беше в транс. И да си призная, всеки следващ път това ми се струваше все по-странно. Достигаше сама до оргазъм. Без моя помощ. В такива моменти аз като че ли не съществувах за нея.

Дафни се помъчи да прогони образите от главата си, но те не искаха да изчезнат. Докато се бореше с тях, попита:

— През онази нощ по-специално карахте ли се за нещо? Нещо, което може би сте казвали друг път, когато сте я виждали в такова състояние?

— Казвам ви, беше най-откачена, когато бях взел в апартамента Феръл, а аз направо полудявах, защото той не се отделяше от нея нито за миг. Исусе, хлапето се появяваше винаги в най-неподходящите моменти. Хленчеше за пари и за това как тя била прецакала всичко. Мери-Ан не обичаше да говоря за него. Казваше, че съм несправедлив. След смъртта на баща им се беше грижила доста време за него. Майка й… не знам нищо за нея. Напуснала ли ги е, умряла ли е, нищо. Но доколкото знам, и тя трябва да е мъртва.

— Значи сте се карали заради брат й — каза Матюс.

— Онази нощ? Не помня такова нещо. Казвам ви: върнахме се в моето жилище и тя се нахвърли върху мен като същинска курва. Беше се съблякла наполовина и лежеше върху мен още преди да включа телевизора.

— Според вас тя е била на противопожарната стълба по бикини и камизола. А може би по горнище на анцук; не сте сигурен. Не можете да си спомните. Предполагам, че освен това е била боса. И после изведнъж се озовава във водата. — Психоложката направи пауза. — Има проблеми с вашата история, господин Нийл. Давате ли си сметка за това? Започнахме с вас и Мери-Ан — почти в същото окаяно положение. Вие гледате спортното си предаване, докато тя ви обслужва. А сега ни казвате, че е била превъзбудена и на практика ви е изнасилила. Започнахме с това, че е станала сутринта и е отишла да пие кафе. Но знаем със сигурност, че е умряла във водата предишната нощ. Как се е озовала там?

— Как се е озовала във водата? — повтори Нийл, сякаш внезапно беше преминал на тяхна страна. — Казвам ви, видях я отвън на противопожарната стълба. Чух я да говори по телефона.

Вече не изглеждаше толкова самоуверен. Ако някаква част от разказа му трябваше да бъде преразгледана, то това беше моментът с Мери-Ан на противопожарната стълба. Матюс направи нов опит:

— А какво ще кажете за това? Може би тя все още е била пияна, когато е излязла на противопожарната стълба. Може би грешите за времето. Може би тя е била пияна, уморена и все още не се е била съвзела от секса, а цигарата, която е изпушила, я е замаяла допълнително и тя е паднала от стълбата.

— Напълно възможно — обади се Ламоя.

— Не беше така — възрази Нийл.

— Тя се опитва да ви помогне — каза му сержантът.

— Мери-Ан пада от противопожарната стълба и повече не се появява, и вие, господин Нийл, разбирате, че предвид вашето минало, това няма да изглежда добре. Никак дори. Полуголата ви приятелка, пълна с вашата сперма, в подножието на противопожарната ви стълба. Как ще обясните това?

— Едно падане от противопожарната стълба би обяснило състоянието на тялото. Добро предположение, лейтенант.

— Не беше така — повтори Нийл.

— Но какво ще си помислят съдебните заседатели? Въпросът, който трябва да си зададете, е как ще изглежда това на заседателите. Защото да ви кажа — на мен ми изглежда доста убедително.

— И на мен — съгласи се Ламоя.

Сега лицето на Лени беше плувнало в пот, а очите му шареха между двамата следователи.