Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Лу каза:

— Чух, че по-рано днес се е заформило нещо като уестърн.

— Всеки различно се справя със скръбта. Тя е наранила онова хлапе доста жестоко.

— Дафни се чуди дали е постъпила правилно, като го е пуснала да си върви.

— Тя го успокои. Мисля, че той няма да създава повече проблеми.

— Аз се тревожа за другия мъж — рече Болд, — онзи Лангфорд Нийл.

Съдебният лекар кимна.

— Аха, знам какво имаш предвид.

Това не бяха проблеми на Диксън. Двамата с лейтенанта обсъдиха преиздаването на една компилация на Чет Бейкър на компактдиск, като Лу описа гласа на певеца като „сметана и мед“. Докторът от своя страна беше впечатлен от изпълненията на Бейкър на валдхорна, защото той самият беше почитател на тромпета.

— Откога разбираш от вокалисти? — попита го съдебният лекар.

— Лиз се опитва да ме запали по операта.

— Звучи ми така, сякаш се опитва да те излекува от безсъние.

— Същото е.

Стана въпрос за трупа на „братовчеда“ на Мама Лу, Били Чен. Диксън провери два пъти местоположението му, отвори квадратната врата на хладилната камера от неръждаема стомана и издърпа снабдената с безшумни колелца платформа, на която лежеше Чен.

— Нека те попитам нещо — каза докторът. — Откога проявяваш интерес към случай, записан в книгите като злополука?

— Правя услуга на един приятел.

В отговор Диксън наведе глава и изгледа Болд над рамката на очилата си.

Лейтенантът му даде обяснение, като се надяваше, че лекарят ще види връзката.

— Този мъж е бил намерен на една пресечка от мястото, където са видели за последно Хебрингър.

— Имало е спукване на водопровод.

— Причинено от какво? — попита Болд.

— С други думи си позволил на тази Хебрингър да те обсеби.

— Това Лиз ли ти го каза или Матюс?

— Разбирам защо едно изчезване те притеснява повече от едно убийство. Защото случаят все още не е приключен.

— Две изчезвания.

— Още по-лошо.

— Съпругът на Сюзан Хебрингър се обажда на Лиз кажи-речи през ден. Тя спря да ми казва за тези обаждания, но аз знам, че те продължават. Тяхната дъщеря и Сара са в един и същи клас по балет.

— Ти си лейтенант. Какво, по дяволите, търсиш на бойното поле?

— Капитанът ми отпусна малко юздата — отговори Болд. — Тя надуши, че ще си има неприятности с мен и реши да ги избегне. Така че ми развърза ръцете за този случай. Е, и?

— С този случай трябва да се занимава твоят сержант, а не ти.

— Никога ли не си отнемал аутопсия от твоите асистенти? — попита лейтенантът. Думите му, изглежда, нараниха Диксън, но Лу не съжаляваше. Той се наслаждаваше на свободата, която бе имал през последните седмици, и не искаше тя да свършва. За него беше направено изключение и той нямаше намерение да си прави отвод.

— „Ако изгубиш перспективата, губиш фокуса.“ Това не е ли Болдизъм?

— Няма никакви Болдизми — каза Болд. — Има две изчезнали жени и един опитен работник, който се е удавил в две стъпки вода. Прибави към това и неизследвана зона от Подземието.

— Онази част от града?

— Така ми казаха.

— Това прави нещата по-интересни.

— Несъмнено. Но ако ми кажеш, че Чен е жертва на инцидент, ще си тръгна оттук.

— Ще ми се да можех. — Диксън дръпна ципа на чувала, разкривайки главата на Били Чен. Лицето на мъртвеца беше с цвят на бял чорап, изпран в пералнята с погрешна партида дрехи — беше лилаво-жълто. Около устните се беше очертал синьо кафяв кръг.

Гърдите на лейтенанта се стегнаха. Странна работа — той се нуждаеше от усложнения, нуждаеше се от необясними факти, нуждаеше се от указанията на Били Чен. И все пак не ги искаше. Сюзан Хебрингър можеше и да влезе утре в класа по балет на Сара, но Били Чен щеше да се върне в хладилната камера. Болд се „хранеше“ от мъртвия, използвайки смъртта му като евентуален трамплин и мисълта за това го отвращаваше.

— Устните му?

— Повярвай ми, не ми се ще да го признавам, но екипът на моргата е допуснал грешка.

Тази дума, произнесена от Диксън, наелектризира Лу.

— Какъв е източникът на тази грешка?

— Предполагам, че тя е резултат от полицейския доклад за случайна смърт. Травма на главата. „Задушаване вследствие на потапяне на ноздрите и устата в течност.“ Няма никакви патологични следи от удавяне. Сложихме травмата на главата на първо място в нашия списък. Чен е получил травма на главата, следователно удавянето се връзва. Понякога търсим това, което ни е казано, че трябва да открием. Случва се. Някой отива на обяд, поглежда менюто и оставя очакванията му да ръководят неговия избор. Виждаме хубава бяла пяна в кривото гърло, свидетелство за повръщане — удавянето си е удавяне. Падането — падане.