Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Картонената кутия сякаш нарасна по размери и значимост. Дафни изгуби от поглед Уокър заради съоръженията за сигурност, но усети, че той все още стоеше там и я наблюдаваше.

— Пийт, бъди така добър и го пусни го да влезе.

Дежурният полицай даде знак на Уокър да мине през металния детектор, но младежът отказа.

Матюс се премести на място, откъдето можеше да вижда Феръл, и му каза:

— Можеш да го оставиш. На пластмасовата табла. Ще ти го върнат, когато си тръгваш.

Уокър я погледна скептично.

— Ще ти го върнат — повтори тя.

Младежът извади дългия рибарски нож от ръчно ушита кожена кания, затъкната в колана на панталоните му под анцуговото горнище. Изглеждаше впечатлен, че тя се е досетила, че го носи. Остави ножа на мръсния пластмасов поднос и Пийт го премести извън досега му с открито любопитство. Уокър мина през детектора за метали и полицаят размаха ръка пред лицето си, за да прогони вонята на риба, която се разнасяше от младежа.

Матюс и Феръл застанаха пред кашончето и тя го помоли да го отвори. Пийт пристъпи към тях, за да защити своя лейтенант.

— Вие я отворете — каза някак детински Уокър. Но в гласа му се прокрадна и нещо като заплаха.

— Щом сте тук, по-благоразумно е да я отворите вие, господин Уокър. Дадох ви възможност да си тръгнете. — Психоложката погледна часовника си, за да придаде автентичност на следващата си реплика. — Или ще направим това сега, или не, но аз нямам време да стоя тук и да го обсъждам. — Искаше да бъде сурова към него, за да разсее всякакви хрумвания от негова страна, че между тях се е породило лично приятелство. Знаеше отлично, че ако не внимава, Уокър ще се присламчи към нея, за да запълни празнотата, оставена от мъртвата му сестра. А тя изобщо не искаше да се случва подобно нещо.

— Беше зад контейнера за боклук в алеята зад апартамента му — каза младежът, като бръкна в кутията. Той извади оттам тъмносиньо горнище на анцук с щампован жълт надпис „Мичиган“. Матюс направи всичко възможно, за да сдържи реакцията си. Нийл бе споменал, че Мери-Ан може би е носила такова горнище. Това съвпадаше с част от неговите показания и тя изпита въодушевление от откритието. Уокър се опита да й го даде, но Дафни отказа и извика на охраняващите полицаи: „Ръкавици!“ Накара младежа да хване с два пръста горнището за раменете и да се постарае колкото се може по-малко да се допира до него. После изстреля следните въпроси:

— Колко дълго сте били в контакт с него? Можете ли да потвърдите, че е принадлежало на сестра ви? Кога и къде по-точно намерихте тази дреха?

Уокър й отговори решително, че го е сложил в това кашонче, за да й го даде; че е било на сестра му и че го е намерил зад контейнера за боклук по време на търсенето, което е провел същата тази сутрин след срещата им при съдебния лекар. Щом нахлузи ръкавиците, психоложката взе горнището и го завъртя, за да огледа тъмнокафявите точици, с които бе изпъстрено, и по-голямото идентично на цвят петно на бието му. Засъхнала кръв.

— Ще ми трябва торба за улики — обърна се Матюс към един от полицаите. Той пое в тръс към асансьорите.

— Постъпих добре, нали? — попита я изпитателно Феръл Уокър.

— Може да сте повредили важна улика. — Дафни нямаше да признае, че Уокър е направил нещо, което тя не беше; което не можеше да направи без съдебна заповед за претърсване жилището на Нийл. Без основателна причина — силна улика срещу Нийл — те все още не разполагаха с подобна заповед. Иронично, но горнището, макар и намерено на обществено място, както твърдеше Феръл, можеше да се окаже необходимата основателна причина.

— Казвам ви, той го е направил.

— Оставете изводите на мен. Участието ви в разследването трябва да спре дотук. Разбрахме ли се?

— Вие ми помогнахте и аз ви помогнах — каза леко обидено Уокър. — Ние си помагаме един на друг. — Неувереният му тон й разкри, че той проверяваше каква е ситуацията, какви са отношенията между тях. — Помагам ви както вие помагате на онези момичета.

Матюс затаи дъх: Той знаеше за доброволната й работа в приюта. Дали не я беше следил?

— Ще го отнесем оттук — каза твърдо тя. — Ще поддържам връзка с вас.

— Не и ако аз ви потърся пръв — отвърна младежът със същата наивна емоционалност, която беше демонстрирал по-рано през деня. Той се спря при Пийт и си взе ножа, въпреки че полицаят му нареди първо да мине през системата за сигурност. По-възрастният мъж каза:

— Незаконно е да носите под дрехите си оръжие.

— Аз съм информатор — отговори гордо Уокър.