Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Дънкин носеше тъмен вълнен костюм, който бе навлякла набързо, ако се съдеше по нагънатата и закопчана накриво блуза. Матюс пристигна, облечена в сини дънки и тениска, които й стояха страхотно. След като се запозна с Мелиса, психоложката й обясни, че прокуратурата вече не позволява детектив от мъжки пол да разпитва жена, ако на разпита не присъства и жена полицай. Всъщност това не беше истинската причина за присъствието й в хотелския апартамент. Според устава един патрулиращ полицай беше достатъчен. Но Ламоя искаше Матюс да „надникне под качулката“, а тя нямаше нищо против.

— Значи сте от Редмънд? — попита той.

— Да.

— Но днес сте извършили туристическа обиколка на Сиатъл.

— Следобяд. Да — потвърди Дънкин.

— Най-вече по магазините? — попита Матюс.

— Не само, въпреки че и пазарувах. Да. Разгледах аквариума. Площад „Пайъниър“. Еднорелсовият влак.

— Натоварен ден — отбеляза Ламоя.

— Много.

— А по време на тези обиколки имахте ли усещането, че някой ви следи или наблюдава? — попита психоложката.

— Не. Ни най-малко. Господи, смятате, че този човек ме е следил ?

Ламоя направи резюме на събитията:

— Върнали сте се в хотела, заключили сте вратата на стаята си, дръпнали сте завесите — доколкото това е било възможно — и сте се съблекли, за да се изкъпете.

— Точно така.

— Извън банята сте била гола само два пъти — повтори той, като гледаше бележките си. — Когато сте отишли да си вземете бира и в леглото, след като сте приключили с къпането.

— Бях във ваната — спомни си тя и описа как беше отворила вратата с огледалото в цял ръст под такъв ъгъл, че да може да гледа телевизия.

Това беше нещо ново за Ламоя, така че той я накара да му направи демонстрация. Сержантът постла една хотелска хавлиена кърпа във влажната вана, влезе вътре и седна. Мелиса Дънкин започна да мести вратата, докато детективът не видя гардероба в спалнята. Тя го попита дали да промени още ъгъла.

— Не, така е добре — спря я той. — Виждам телевизора, но освен това виждам през онзи прозорец и хората ми на строежа.

— Той ме е гледал — измънка жената. Ламоя се зачуди на какво се дължеше неясният й говор — на алкохола или на шока. — Мисля, че имаше бинокъл. Държеше нещо в ръце.

Сержантът знаеше отлично, че един перверзен тип, който наблюдава тайно гола жена, несъмнено ще държи нещо в ръцете си, но не направи никакъв коментар. Вместо това попита:

— Камера?

— О… Боже! Мислите ли? И какво, ще открия снимките си да обикалят из интернет?

Ламоя се съмняваше, че снимките на една гола административна директорка на средна възраст ще предизвикат голям интерес някъде, пък било то и в „Международния дом на порнографията“, както наричаше той Световната компютърна мрежа, но си замълча.

— Госпожо Дънкин, извинявам се предварително за начина, по който въпросът ми може да прозвучи, но бизнесът ви в Редмонд от такова естество ли е, че конкурентите ви да могат да извлекат някаква изгода, ако… ако се сдобият с известно влияние над вас?

— Изнудване?

— Влиянието може да има много форми.

— Занимавам се с изкупуването на акции на фирми.

— А как ги изкупувате — със или без съгласието им?

— Не мисля…

— Слава богу, не ви се налага — прекъсна я Ламоя. — Нали затова се обърнахте към мен — към нас — да мислим вместо вас. — Той я възнагради с добре отрепетираната си усмивка. — Ние обмисляме всичко — всички възможни сценарии — и след това ги елиминираме един по един. Колкото повече възможности елиминираме и колкото по-бързо го направим, толкова по-скоро ще открием най-вероятната комбинация от обстоятелства, ще намерим заподозрян и ще го арестуваме. Всичко е много просто.

— Всички страни, които имат отношение към изкупуването, го подкрепят — каза тя. — Бизнесът ми няма нищо общо с това.

Сержантът беше склонен да мисли като нея, но не искаше да приема за чиста монета заключението, че жената току-що е била наблюдавана от сериен похитител, отговорен за изчезването на Хебрингър и Рандолф. Той си помисли за Болд и се зачуди защо лейтенантът още не се е свързал с него.

Ламоя реши да доведе в стаята оперативни работници, за да определят с точност ъгъла, под който е било завъртяно огледалото; това от своя страна можеше да им покаже точното място, на което бе стоял перверзникът. Той погледна през прозореца и видя, че хората му продължаваха да претърсват строежа от другата страна на улицата.

Дънкин също ги видя и за пръв път си даде сметка, че полицията хвърляше прекалено много усилия за залавянето на един обикновен воайор.