Харлан Коубън - Не казвай на никого

Не бях.

— И?

— Намерили са ги близо до вашия имот.

— Имотът не е мой, а на дядо ми.

— Но вие сте негов законен настойник, нали така?

— Не — отвърнах аз. — Сестра ми е.

— Тогава навярно бихте могли да й се обадите. Бих искал да разговарям и с нея.

— Труповете са открити край езерото Чармейн, така ли?

— Да. Открихме ги в съседния западен парцел. Който е общинска собственост.

— Тогава какво искате от нас?

Последва кратко мълчание.

— Вижте, ще дойда след час. Моля ви, опитайте се да повикате Линда. — Той затвори.

Осемте години не се бяха отразили добре на шерифа Лоуъл, но той и преди не беше Мел Гибсън. Нечистоплътен човек с толкова гузно лице, в сравнение с него Никсън приличаше на невинен младенец. Носът му имаше форма на луковица. Постоянно вадеше мръсна носна кърпичка, грижливо я разгъваше, избърсваше си носа, грижливо я сгъваше и я прибираше обратно — в задния си джоб.

Линда беше успяла да дойде и седеше в обичайната си поза — наведена напред на дивана, готова да ме защити. Тя бе от хората, които ти отдават цялото си внимание. Гледаше те с онези големи очи и не можеше да се откъснеш от тях. Аз определено съм пристрастен, но не познавам по-добър човек от Линда. Сантиментален съм, да, но фактът, че има такива като нея, ми дава надежда на този свят. Фактът, че ме обича, ми дава всичко друго, което ми е останало.

Седяхме в официалната дневна на дядо и баба, която гледах да избягвам. В тази стая цареше застояла, злокобна атмосфера и все още миришеше на старци. Задушавах се. Шерифът Лоуъл не бързаше да започне. Той още няколко пъти издуха носа си, извади джобен бележник, облиза показалеца си и намери страницата, която търсеше. После ни погледна с най-добродушната си усмивка.

— Имате ли нещо против да ми кажете кога за последен път сте били на езерото?

— Миналия месец — отвърна Линда.

Но той наблюдаваше мен.

— А вие, доктор Бек?

— Преди осем години.

Шерифът кимна, като че ли очакваше този отговор.

— Както ви обясних по телефона, открихме два трупа край езерото Чармейн.

— Идентифицирахте ли ги? — попита сестра ми.

— Не.

— Не е ли странно?

Лоуъл се замисли и се наведе напред, за да извади за пореден път кърпичката си.

— Известно ни е, че и двамата са възрастни бели мъже. В момента проверяваме изчезналите. Престояли са там доста дълго.

— Колко? — попитах аз.

Шерифът пак ме погледна.

— Трудно е да се каже. Патоанатомите продължават да провеждат тестове, но според нас двамата са мъртви най-малко от пет години. Пък и са били заровени дълбоко. Нямаше да ги намерим, ако след ония рекордни валежи не се беше образувало свлачище и едната ръка не се беше показала на повърхността.

Със сестра ми се спогледахме.

— Моля? — каза Линда.

Лоуъл кимна.

— Един ловец застрелял мечка и намерил кост до тялото. В устата на мечката. Оказала се от човешка ръка. Намерихме труповете. Отне ни време, уверявам ви. Все още разкопаваме околността.

— Смятате, че има още трупове, така ли?

— Не сме сигурни.

Отпуснах се назад. Линда не промени позата си.

— И сте дошли да искате разрешението ни да копаете край езерото Чармейн.

— Отчасти.

Зачакахме го да продължи. Той се прокашля и пак ме погледна.

— Доктор Бек, вашата кръвна група е В-положителна, нали?

Отворих уста, но Линда постави ръка на коляното ми.

— Какво общо има това? — попита тя.

— Намерихме и други неща — отвърна шерифът. — При гробовете.

— Какви неща?

— Съжалявам. Информацията е поверителна.

— Тогава се разкарайте от тук — казах аз.

Избухването ми не изненада особено много Лоуъл.

— Просто се опитвам да водя…

— Казах да се махате.

Шерифът не помръдна от мястото си.

— Знам, че убиецът на жена ви вече е осъден — рече той. — Знам също, че е страшно мъчително пак да преживявате всичко това.

— Не се дръжте покровителствено.

— Нямам такова намерение.

— Преди осем години смятахте, че аз съм я убил.

— Не е вярно. Вие бяхте неин съпруг. В такива случаи вероятността някой от членовете на семейството да…

— Ако не си бяхте губили времето с тия глупости, може би щяхте да я намерите преди… — Отметнах глава назад. Струваше ми се, че се задушавам. Извърнах се. По дяволите.

Линда протегна ръка към мен, но аз се отдръпнах.

— Работата ми е да проверявам всички възможности — задудна шерифът. — Федералните власти ни помагаха. Даже тъст ви и брат му бяха държани в течение. Направихме всичко по силите си.