Майкъл Крайтън - Микро

— Но ние не сме войници — изстена Ерика.

— Какво пък, може да опитаме — рече Керън. — Ами Амар? Той не може да ходи.

— Ще го носим — каза Питър.

— А какво ще правим с Дани? Той е същински трън в задника — продължи Керън.

— Дани е един от нас. Ще се грижим за него — твърдо заяви Питър.

Точно тогава радиостанцията му оживя и се чу трескав глас. Беше Дани.

— Говорим за вълка… — промърмори Керън.

Питър си сложи слушалките.

— Помощ! — крещеше Дани Мино. — Ох, Господи! Помощ!

Дани Мино беше заспал на слънце, на един по-нисък клон. Устата му беше отворена и той хъркаше; бе изтощен след най-дългата и ужасяваща нощ в живота му. Не чу бръмченето, което приближаваше отгоре. Увиснала във въздуха, осата го гледаше с безизразните си очи.

Насекомото кацна и приближи предпазливо. Докосна лявата му ръка с антената си, после потупа леко гърлото му и бузите, опитвайки вкуса на кожата му. Беше толкова бледа и мека, че напомняше на гъсеница. От края на коремчето й стърчеше дълга тръба, подобна на градински маркуч, която завършваше с нещо като шило.

Осата внимателно взе Дани в предните си крака, опря шилото в рамото му и го заби, инжектирайки обезболяващо вещество. След това задълба още повече и вкара маркуча в дупката.

Започна да пъшка, издавайки звуци, които зловещо напомняха стоновете на родилка.

Дани сънуваше. Сънят се менеше. Държеше прекрасно момиче в обятията си. Беше гола и пъшкаше от възбуда. Целунаха се. Усети как езикът й се спуска в гърлото му… погледна я, а очите й бяха съставни, изпъкнали на нежното лице… беше се вкопчила в него, не го пускаше… той се събуди със стряскане…

— Ааах!

Взираше се в очите на гигантска оса. Тя го държеше здраво с краката си и бе забила жилото си в рамото му. А той не усещаше нищо. Ръката му бе абсолютно безчувствена.

— Не! — изпищя Дани, сграбчи с две ръце жилото и се опита да го измъкне. Но осата сама го извади, пусна го и отлетя.

Дани се претърколи и се хвана за рамото.

— Ааа! Помощ!

Ръката му беше като чуждо тяло, висящо от рамото, мъртва тежест, абсолютно безчувствена, сякаш беше наблъскана с новокаин. Забеляза малка дупка в ризата си и тъмно петно, което се разпълзяваше по плата — кръв. Бързо се разкопча и впери поглед в дупката в рамото си. Беше равна и кръгла като дупка на сонда и от нея се процеждаше кръв. А той не усещаше никаква болка.

Грабна радиостанцията.

— Помощ! Ох, Господи! Помощ!

— Дани? — разнесе се гласът на Питър.

— Нещо ме ужили… Ох, Боже мой.

— Какво те ужили?

— Не я усещам. Мъртва е.

— Коя е мъртва?

— Ръката ми. Беше толкова голяма… — Дани заскимтя от ужас.

— Какво става? — обади се Рик Хътър. Беше останал с Амар Сингх в пещерата от мъх по-надолу по ствола на дървото.

— Дани е бил ужилен — каза Питър. — Дани, остани на място. Слизам при теб.

— Пропъдих я.

— Добре.

Дани се сви. Не искаше да поглежда рамото си. Кръвта напояваше ризата. Докосна челото си. Имаше ли треска? Изпадаше ли в несвяст?

— Не съм отровен… — замърмори той. — Добре съм… Не съм отровен. Не съм отровен, не съм…

Питър взе аптечката със себе си. Спускаше се бързо и лесно, като често увисваше на една ръка. Намери Дани свит в зародишна позиция с напълно побеляло лице. Лявата му ръка беше отпусната.

— Не си чувствам ръката — изхленчи Дани.

Питър разкопча ризата му и огледа раната на рамото. Беше малка дупка. Почисти я с йод, очаквайки Дани да усети щипането, но той изобщо не реагира.

Питър потърси признаци на отравяне. Вгледа се в очите му, за да види дали зениците са свити или разширени. Изглеждаха нормални. Премери пулса му, вслуша се в дишането, провери за промени в цвета на кожата или в умственото му състояние. Дани беше много уплашен. Питър огледа ръката му. Кожата беше с нормален цвят, но ръката висеше отпусната. Ощипа я.

— Усети ли това?

Дани поклати глава.

— Гадене? Болка?

— Не съм отровен… Не съм отровен…

— Не мисля, че си отровен. — Ако жилото беше отровно, Дани вече щеше да е много зле, да изпитва ужасна болка или дори да е мъртъв. Жизнените му показатели обаче оставаха стабилни.

— Мисля, че си просто ужасно уплашен. Какво беше?

— Пчела или оса — промърмори Дани. — Не знам.

Осите се срещаха много по-често от пчелите. На Хаваите сигурно имаше хиляди видове оси, много от които все още неидентифицирани. Нямаше начин да се разбере каква точно е ужилила Дани — ако изобщо ставаше въпрос за оса. Питър сложи лейкопласт на дупката в рамото. Отпра ръкава на собствената си риза и направи от него импровизиран клуп. Зачуди се как Дани ще слезе до земята.