Майкъл Крайтън - Микро

— Всеки, който се справя добре в областите, в които работим — каза Вин Дрейк на събралите се около него специализанти.

— Микробиология, ентомология, химическа екология, етноботаника, фитопатология — с други думи, всички изследвания на природата на микро или нанониво. Това целим и в момента наемаме хора. Не са ви нужни докторати. Титлите не ни интересуват. Ако сте талантливи, можете да си напишете дисертациите за нас. Ще трябва обаче да се преместите на Хаваите, защото лабораториите ни са там.

Застанал встрани, Питър прегърна брат си Ерик и попита:

— Вярно ли е? Значи вече набирате хора?

— Да, вярно е — отвърна блондинката.

Тя протегна ръка и се представи като Алисън Бендър, главен изпълнителен директор на компанията. Здрависваше се хладно и отривисто. Носеше светлобежов делови костюм и огърлица от истински перли.

— Нуждаем се от най-малко сто първокласни учени до края на годината — продължи тя. — Трудно е да се намерят, макар да предлагаме вероятно най-добрите условия за изследвания в цялата история на науката.

— Нима? И как така? — изненада се Питър. Твърдението беше доста бомбастично.

— Вярно е — каза брат му. — Вин ще обясни.

Питър погледна колата на брат си.

— Би ли… — Не можеше да се сдържи. — Може ли да се кача? Само за минутка?

— Разбира се, давай.

Питър се настани зад волана и затвори вратата. Седалката беше тясна и го обгръщаше, кожата миришеше приятно, инструментите на панела бяха големи и делови на вид, а воланът бе малък, със странни червени бутони по него. По жълтите плоскости играеха слънчеви зайчета. Всичко беше толкова луксозно, че Питър се почувства малко неловко; не можеше да каже дали му харесва. Размърда се в седалката и усети нещо под себе си. Извади го — беше малко и бяло, подобно на пуканка. И беше леко като пуканка. Само че бе камък. Питър реши, че грубите ръбове може да издраскат кожената седалка, затова го прибра в джоба си и слезе от колата.

Отзад Рик Хътър гледаше свирепо черното ферари.

— Трябва да разбереш, Джени — каза Рик, — че тази кола, пилееща толкова много ресурси, е оскърбление за Майката Земя.

— Нима? Тя ли ти го каза? — отвърна Джени и прокара пръсти по калника. — Аз пък мисля, че е прекрасна.

Вин Дрейк се беше настанил на работната маса в подземната стая. От двете му страни седяха двамата директори на „Наниджен“ Ерик Янсен и Алисън Бендър. Специализантите се бяха събрали около тях или стояха облегнати на стената.

— Вие сте млади учени, които тепърва започват кариерата си — казваше Вин Дрейк. — Затова трябва да разбирате как вървят нещата във вашите области. Например защо се набляга толкова много на високите технологии? Защо всички искат да се занимават с тях? Защото всички награди и признанието са там. Преди трийсет години, когато молекулярната биология бе нещо съвсем ново, имаше много Нобелови награди, много големи открития. По-късно откритията престанаха да бъдат така важни и революционни. Молекулярната биология вече не беше новост. Междувременно най-добрите умове се бяха насочили към генетиката, протеомиката 1 1 Наука за белтъците и взаимодействията им с живите организми. — Б.пр. или към тясноспециализирани области — мозъчна дейност, съзнание, клетъчна диференциация, където проблемите бяха огромни и все още нямаха отговор. Добра ли е тази стратегия? Не особено, защото проблемите си остават нерешени. Оказва се, че не е достатъчно областта да е нова. Трябва да има и нови инструменти. Телескопът на Галилей ни даде нова представа за Вселената, а микроскопът на Льовенхук ни помогна да погледнем по нов начин на живота. Всичко това продължава и до днес — радиотелескопите доведоха до бум в астрономията, космическите сонди пренаписаха познанията ни за Слънчевата система, електронният микроскоп промени представите ни за биологията на клетката. И така нататък, и така нататък. Новите инструменти означават голям напредък. Затова като млади учени би трябвало да се запитате кой разполага с тези инструменти?

Настъпи кратко мълчание.

— Добре, аз ще лапна въдицата — каза някой. — Кой разполага с новите инструменти?

— Ние — отвърна Вин. — Ние от „Наниджен Майкротекнолъджис“. Нашата компания има инструменти, които ще определят границите на научните открития през първата половина на двайсет и първи век. Не се шегувам. Не преувеличавам. Казвам ви самата истина.

— Доста претенциозно твърдение — обади се Рик Хътър. Беше се облегнал на стената и държеше картонена чашка кафе.