Майкъл Крайтън: Микро

— Не. Съдебният лекар не мисли така. Някой му е нанесъл раните, при това в продължение на някакъв период от време, вероятно около час. Открихме негова кръв по задните стълби и кървави отпечатъци от обувките му. А също и в колата, която беше паркирана до сградата. Така че е кървял, когато е влязъл в офиса.

— Според теб какво се е случило?

— Нямам представа — отвърна Уатанаби. — Ако става въпрос за самоубийство, имаме трима души без предсмъртни писма, което е нечувано. Освен това нямаме нож, а преровихме всичко, бъди сигурен. Кантората беше заключена отвътре, така че никой не е излизал. Прозорците също бяха затворени. За всеки случай потърсихме отпечатъци. Около прозорците нямаше никакви пресни следи, само прахоляк.

— Да не би някой да е изхвърлил ножа в тоалетната? — предположи Калама.

— Не — отвърна Дан Уатанаби. — Там няма следи от кръв. Което означава, че след касапницата никой не е влизал в нея. Така че си имаме трима мъртъвци, заклани в заключена стая. Няма мотив, няма оръжие — нищо.

— И сега какво?

— Онзи португалец е дошъл отнякъде. Бил е порязан другаде. Предлагам да опитаме да разберем къде се е случило това. Къде е започнало. — Уатанаби сви рамене. — Има касова бележка от бензиностанцията „Кело Мобил“ в Калепа. Напълнил е резервоара в десет вечерта. Знаем колко бензин е изразходвал, така че можем да очертаем радиус на движението му от бензиностанцията до целта му и после обратно до кантората на Уили.

— Сериозен радиус. Сигурно покрива почти целия остров.

— Стесняваме го. По грайферите на гумите има пресен чакъл. Много е вероятно да е ходил до някакъв строеж или нещо подобно. Както и да е, ще проверим. Може да отнеме известно време, но ще намерим мястото. — Уатанаби побутна вестника на бюрото. — А междувременно… бих казал, че вестниците са налучкали правилно. Тройно самоубийство — и толкова. Поне засега.

Дивинити Авеню, Кеймбридж

18 октомври, 13:00 ч.

В лабораторията по биология на втория етаж двайсет и три годишният Питър Янсен бавно спусна металните щипци в стъклената кутия. С бързо движение прикова кобрата точно зад качулката. Змията засъска гневно, когато Янсен бръкна вътре, хвана я здраво зад главата и я вдигна до лабораторната чаша. Обработи със спирт мембраната на чашата, пъхна отровните зъби в нея и загледа как жълтеникавата течност пълзи надолу по стъклената стена.

Успя да изкара само няколко жалки милиметри. Трябваха му пет-шест кобри, за да събере достатъчно отрова за изследването си, а в лабораторията нямаше място за повече животни. В Олстън имаше терариум, но животните там често боледуваха, пък и Питър искаше змиите да са му под ръка и да може да следи състоянието им.

Отровата лесно се замърсяваше от бактерии; това беше причината за тампоните със спирт и счукания лед, в който беше поставена чашата. Проучването на Питър беше върху биологичната активност на някои полипептиди в отровата на кобрата; работата му бе част от огромния научен интерес, включващ змии, жаби и паяци, произвеждащи невроактивни токсини. Опитът му със змиите го беше направил „специалист по отравянията“ и от време на време се обръщаха към него за съвет във връзка с екзотични ухапвания. Това бе повод за известна завист от страна на другите специализанти в лабораторията — в групата имаше ожесточена конкуренция и всички бързо забелязваха, ако някой си спечелеше внимание от външния свят. Реагираха, като започнаха да се оплакват, че било твърде опасно да се държи кобра в лабораторията и че мястото й не е тук. И наричаха проучването на Питър „работа с гадни пълзящи твари“.

Питър не обръщаше внимание на всичко това; беше дружелюбен и открит с всички. Произхождаше от академично семейство, така че не вземаше прекалено насериозно злословията. Родителите му бяха загинали в катастрофа с лек самолет в планините на Северна Калифорния. Баща му бе професор по геология в университета в Дейвис, а майка му преподаваше в медицинския факултет в Сан Франциско; по-големият му брат пък беше физик.

Питър тъкмо беше прибрал кобрата в кутията, когато се появи Рик Хътър. Хътър бе на двайсет и четири, етноботаник. Напоследък изучаваше болкоуспокояващите вещества, откривани в кората на дървета от екваториалните джунгли. Както обикновено Рик носеше избелели джинси, дочена риза и тежки кубинки. Имаше късо подрязана брада и вечно намръщена физиономия.

— Виждам, че не носиш ръкавици — отбеляза той.