Майкъл Крайтън - Микро

Здесь есть возможность читать онлайн «Майкъл Крайтън - Микро» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2012, ISBN: 2012, Издательство: Бард, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Микро: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Микро»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Трима мъже са открити мъртви в заключен офис в Хонолулу. Няма следи от борба, ако не се броят изключително тънките разрези по телата им. Единствената улика е мъничък робот с ножове, почти невидим за човешко око.
Седем специализанти биолози от Кеймбридж, Масачузетс, са привлечени от новооснована компания, занимаваща се с биотехнологии. „Наниджен Майкротекнолъджис“ ги изпраща в своята загадъчна лаборатория на Хаваите, като им обещава достъп до средства, които ще открият нови хоризонти пред науката. Но щом се озовават в джунглите на Оаху, младите учени попадаш във враждебна среда, в която изненадите и опасностите дебнат на всяка крачка. Въоръжени единствено с познанията си за природата, те се превръщат в жертва на невероятно мощна и необуздана технология. За да оцелеят, трябва да овладеят оръжията на самата природа.
„Микро“ изправя природа срещу технологии в типичния за Крайтън стил. Довършен от автора на научнопопулярна литература Ричард Престън, този рушащ границите трилър смесва научните факти със завладяваща художествена измислица, за да създаде поредния вълнуващ технологичен шедьовър.
Вселена, която е твърде малка, за да се види, но е твърде опасна, за да се подмине…

Микро — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Микро», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— За тях става дума, нали, Уили? За китайците или за японците.

Уили Фонг сви рамене.

— Знаеш, че не мога да ти отговоря, Маркос.

— Но това е безсмислено — рече Родригес. — Там няма никаква охрана. Клиентите ти могат по всяко време просто да се справят с ключалката, да се разходят вътре и да видят сами. Нямат нужда от мен.

— Да не би да отказваш поръчката?

— Просто искам да знам за какво става дума.

— От теб се иска да идеш там, да разбереш какво има в сградата и да донесеш малко снимки. Това е.

— Не ми харесва тая работа. Мирише ми на шашма.

— Може би е.

Уили го изгледа уморено, сякаш искаше да каже: „Но какво ти пука?“.

— Поне никой няма да скочи от мястото си и да те цапардоса по устата.

— Така си е.

Уили бутна назад стола си и скръсти ръце над обемистото си шкембе.

— И така, Маркос, приемаш ли?

И ето че, докато вървеше посред нощ към предната врата, Родригес изведнъж се почувства нервен. Не им била нужна никаква охрана. Какво означава това, по дяволите? В наши дни всеки се нуждае от охрана — от много охрана, особено в Хонолулу. Просто нямаш друг избор.

Сградата нямаше прозорци, само една-единствена метална врата. До нея се мъдреше табела „Наниджен Майкротекнолъджис“. А отдолу пишеше „Само по предварителна уговорка“.

Пъхна ключа в ключалката и го завъртя. Вратата се отвори.

Твърде лесно, помисли си той, озърна се към празната улица и се промъкна вътре.

Приглушените нощни лампи осветяваха остъкленото антре, рецепцията и чакалнята с канапета, списания и фирмена литература. Родригес включи фенерчето си и тръгна към коридора. В края му имаше две врати; мина през първата и се озова в друг коридор, този път със стъклени стени. От двете му страни имаше лаборатории, дълги черни маси с всевъзможна апаратура; по лавиците над тях бяха подредени множество бутилки. На всеки десетина метра имаше по един бръмчащ хладилник и нещо като пералня.

Безразборно разположени дъски за обяви, лепящи се бележки по хладилниците, дъски с надраскани по тях формули — като цяло се създаваше впечатление за бъркотия и хаос, но Родригес имаше силното чувство, че компанията е истинска, че „Наниджен“ наистина се занимават с научна работа. За какво им бяха нужни роботи?

Точно тогава видя и тях, но му изглеждаха ужасно странни — сребристи четвъртити измишльотини с механични ръце, гъсенични вериги и всякакви приставки; досущ като онези неща, които пращаха на Марс. Бяха с най-различни размери и форми — едни бяха колкото кутии за обувки, други много по-големи. Забеляза, че до всеки има негова по-малка версия. А до нея — още по-малка. Последните бяха с размерите на нокът — мънички, с всички детайли по тях. На работните маси имаше огромни лупи, с помощта, на които работещите виждаха роботите. Родригес се зачуди как изобщо са в състояние да построят нещо толкова дребно.

Стигна до края на коридора и видя врата с табелка „Тензорно ядро“. Отвори я и го лъхна хлад. Помещението беше голямо и тъмно. На стената отдясно забеляза окачени на куки раници, сякаш за някакъв туристически излет. В стаята нямаше нищо друго. Отнякъде силно бръмчеше климатик, но това бе единственият звук. По пода имаше дълбоки жлебове, образуващи шестоъгълници. Или може би бяха големи шестоъгълни плочки; не беше сигурен при това слабо осветление.

Но… под пода имаше нещо. Огромен, сложен комплекс от едва различими шестоъгълни тръби и медни проводници. Подът беше от пластмаса и Родригес можеше да види през него скритата под земята електроника.

Приклекна, за да разгледа по-добре, и докато се взираше в шестоъгълниците, видя как на пода пада капка кръв. После втора. Вгледа се с любопитство, след което се сети да сложи ръка на челото си. Кървеше самият той, точно над лявата вежда.

— Какво, по…?

Незнайно как се беше порязал. Не беше почувствал нищо, но ръкавицата му бе окървавена, а кръвта продължаваше да капе от веждата. Изправи се. Кръвта се стичаше по бузата му, по брадичката, цапаше униформата. Притисна чело с длан и забърза към най-близката лаборатория, като се оглеждаше за лейкопласт или някаква кърпа. Намери кутия с лигнин и отиде при един умивалник с малко огледало над него. Избърса лицето си. Кървенето вече спираше; разрезът беше малък, сякаш направен с бръснач. Не разбираше как точно е станало, но изглеждаше като порязано с хартия.

Погледна си часовника — двайсет минути след полунощ. Време беше да се захваща отново за работа. В следващия миг видя как по опакото на дланта му зейна червен разрез, от китката до кокалчетата. Кожата се разтвори и потече кръв. Родригес извика от изненада, грабна още лигнин и някаква кърпа от умивалника.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Микро»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Микро» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Майкъл Крайтън - Фатален срок
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Въздушна клопка
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Разкриване
Майкъл Крайтън
libcat.ru: книга без обложки
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Състояние на страх
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Щамът Андромеда
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Сфера
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Конго
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Ген
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Аборт
Майкъл Крайтън
Отзывы о книге «Микро»

Обсуждение, отзывы о книге «Микро» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x