Майкъл Крайтън - Микро

— Ерик е добър плувец — рече Питър. — Силен плувец.

— Зная. И точно затова продължавам да се надявам, че ще се върне — каза тя. — Но… от полицията ни казаха, че… Искат да говорят с вас веднага щом дойдете.

— Тръгвам — каза той и затвори.

Ерика беше отишла в спалнята и се върна с вече опакования му багаж.

— По-добре да тръгваме, че ще изпуснеш самолета — рече тя.

Прегърна го през рамо и тръгнаха надолу към колата.

Макапуу Пойнт, Оаху

27 октомври, 16:00 ч.

Твърдеше се, че било туристическа забележителност — Макапуу Пойнт, високи отвесни скали на североизточния връх на Оаху с живописен изглед към океана във всички посоки. Но когато пристигна там, Питър не беше готов за голия и безнадежден пейзаж. Неприятният вятър свистеше в ниските храсти, дърпаше дрехите му и го караше да върви леко приведен. Трябваше да говори високо, за да го чуват.

— Тук времето винаги ли е такова?

— Не, понякога е много приятно — отговори полицаят, представил се като Дан Уатанаби. — Но снощи задухаха пасатите. — Уатанаби носеше слънчеви очила „Рей-Бан“. Посочи кулата вдясно и добави: — Това е фарът Макапуу. Автоматизираха го преди години. Вече никой не живее тук.

Стигнаха ръба и погледнаха към кипящия океан на шейсет метра под тях. Вълните се разбиваха с грохот в черните вулканични скали.

— Тук ли е станало? — попита Питър.

— Да. Катерът беше заседнал ей там. — Уатанаби посочи наляво. — Бреговата охрана го изтегли от скалите тази сутрин, преди вълнението го да разбие.

— Значи катерът е бил навътре, когато се е появил проблемът? — Питър погледна към бурния океан. Вълните бяха високи, с бели гребени.

— Да. Очевидците казаха, че известно време е дрейфувал.

— Опитвал се е да запали двигателя…

— Да. И приближавал прибоя.

— За технически проблем ли става дума? — попита Питър. — Доколкото разбрах, катерът бил нов.

— Да. На около две седмици.

— Брат ми имаше опит с лодки — рече Питър. — Семейството ми винаги е имало лодка на Лонг Айлънд Саунд, прекарвахме там всяко лято.

— Тук водите са различни — каза Уатанаби. — Това е открит океан. Най-близката континентална суша е на четири хиляди и осемстотин километра. Но проблемът не е в това. Ясно е, че брат ви е изпаднал в беда заради етанола.

— Етанол ли?

— В щата Хавай се добавят десет процента етанол към бензина, но етанолът разваля малките двигатели. За да намалят цените, някои търговци слагат прекалено много етанол, до трийсет процента. Той задръства маркучите и превръща гумата и неопрена в лепкава маса. Лодките имат ужасни проблеми. Хората се принуждават да слагат метални резервоари и тръби за горивото. Смятаме, че с брат ви се е случило точно това. Карбураторът се е задръстил, горивната помпа сигурно е отказала. Не знаем какво точно е станало, но не е успял да запали навреме двигателя.

Питър се взираше във водата. Беше зеленикава при брега, а по-навътре ставаше тъмносиня с бели гребени тук-там.

— Какви са теченията тук?

— Зависи — отвърна Уатанаби. — Добър плувец може да се справи през повечето дни. Проблемът е да намериш къде да излезеш от водата, без да се нарежеш на скалите. По принцип е най-добре да плуваш на запад и да се опиташ да стигнеш до Макапуу Бийч ето там. — Той посочи пясъчна ивица на около осемстотин метра от тях.

— Брат ми беше много добър плувец — каза Питър.

— И аз така чух, но свидетелите твърдят, че не успели да го видят, след като скочил във водата. Вълнението онзи ден било много силно и той изчезнал в пяната. Моментално го изгубили от поглед.

— Колко души са го видели?

— Двама. Били на пикник, на самия ръб на скалите. Имало и неколцина туристи и други хора, но не успяхме да ги издирим. Какво ще кажете да се махнем от този вятър?

Полицаят тръгна нагоре по склона и Питър го последва.

— Мисля, че с това приключихме — каза Уатанаби. — Разбира се, освен ако не искате да видите видеозаписа.

— Какъв видеозапис?

— Двамата очевидци го заснели, когато си дали сметка, че катерът е в беда. Имат около петнайсет минути запис, в това число и скачането от лодката. Не знаех дали ще искате да го видите.

— Искам, разбира се — каза Питър.

Намираха се на втория етаж на полицейското управление и гледаха мъничкия екран на видеокамерата. В управлението бе шумно и оживено и на Питър му беше трудно да се съсредоточи върху картината. Първите кадри показваха мъж на около трийсет, който седеше на зеления склон и ядеше сандвич; после се появи жена на приблизително същата възраст, пиеше кока-кола и със смях махаше на снимащия да отмести камерата.