Майкъл Крайтън - Микро

Питър си вземаше кафе от машината в ъгъла, когато Ерика отиде при него.

— Какво ще правиш по-късно?

— Не знам, защо?

— Мислех си да прескоча до вас.

Гледаше го право в очите. Нещо в директния й подход го накара да се отдръпне.

— Не знам, Ерика — каза той. — Може да остана до късно.

Като в същото време си мислеше: „Минаха три седмици от последния път.“

— Аз пък почти приключих — рече тя. — А е едва девет.

— Не знам. Ще видим.

— Предложението не ти ли допада? — Ерика продължаваше да го гледа изпитателно.

— Мислех, че се виждаш с Амар.

— Харесвам много Амар. Той е страшно интелигентен. Харесвам и теб. Винаги съм те харесвала.

— Може би ще поговорим по-късно — каза той, наля мляко в кафето си и се оттегли с такава бързина, че го разля.

— Надявам се — рече тя след него.

— Проблем с кафето? — попита Рик Хътър, погледна Питър и се ухили. Държеше лабораторен плъх под една халогенна лампа и мереше подутата му задна лапа с малък шублер.

— Не — отвърна Питър. — Аз такова… изненадах се колко е горещо.

— Аха. Изненадващо горещо.

— Това карагенан 3 3 Сулфатни полизахариди, извличани от червени водорасли. — Б.пр. ли е? — смени темата Питър. Карагенанът бе обичайното средство за предизвикване на оток в лапата на опитното животно. Това беше стандартният начин, използван в лабораториите по цял свят за изучаване на възпалителни процеси.

— Точно така — отвърна Рик. — Инжектирах карагенан, за да подуя лапата. После третирах крака с екстракт от кората на Himatanthus sucuuba , екваториално дърво със средни размери, и сега — надявам се — демонстрираме противовъзпалителните му възможности. Вече го демонстрирах със смолата на дървото. Химатантът е изключително дърво, може да лекува рани и язва. Шаманите от Коста Рика казват, че има антибиотични свойства и помага срещу треска, рак и паразити, но още не съм проверил тези твърдения. Но няма съмнение, че екстрактът от кората лекува отока на този плъх със забележителна бързина.

— Определил ли си кои вещества имат противовъзпалително действие?

— Бразилски учени смятат, че свойствата се дължат на алфаамирин цинамат и други цинаматни съединения, но още не съм проверил това. — Рик приключи с измерването, върна плъха в клетката и въведе резултатите и часа в лаптопа си. — Едно обаче е ясно — екстрактите от дървото като че ли са напълно нетоксични. Може би един ден ще ги даваме дори на бременни жени. Ха, виж това. — Той посочи плъха, който щъкаше из клетката. — Вече изобщо не куца.

Питър го тупна по гърба.

— По-добре внимавай, че някоя фармацевтична компания ще започне да те гони за резултатите.

— Изобщо не ме притеснява — отвърна Рик. — Ако наистина се занимаваха с разработка на нови лекарства, вече би трябвало да работят върху това дърво. Но защо им е да рискуват? Нека американският данъкоплатец финансира изследването, нека някой специализант да потроши месеци, за да направи откритието, а накрая те се появяват и купуват резултата от университета. И после ни продават нашето откритие, при това без никакви отстъпки. Сладка сделка, а? — Рик вече се беше разпалил и започна поредната си тирада. — Казвам ти, проклетите фарма…

— Рик — прекъсна го Питър. — Трябва да вървя.

— О, да, разбира се. Никой не иска да чуе това.

— Трябва да центрофугирам отровата.

— Няма проблем. — Рик се поколеба и се озърна през рамо към Ерика. — Виж, не че ми влиза в работата…

— Точно така, не ти…

— Но ми е кофти да гледам как свястно момче като теб попада в лапите на някоя… нали разбираш… Както и да е, познаваш ли приятеля ми Хорхе, който се занимава с компютърни науки в МТИ? Ако искаш да знаеш какви ги върши Ерика, обади се на този номер… — Подаде на Питър визитка картичка. — Хорхе ще се добере до телефонните й записи, гласовата поща и есемесите. Ще научиш истината за нейните… безразборни връзки.

— Това законно ли е?

— Не. Но е адски удобно.

— Все пак благодаря, но… — започна Питър.

— Не, не, задръж я — настоя Рик.

— Няма да ми потрябва.

— Никога не можеш да си сигурен — отвърна Рик. — Телефонните записи не лъжат.

— Добре. — По-лесно беше да задържи визитката, отколкото да спори. Прибра я в джоба си.

— Между другото, брат ти… — започна Рик.

— Какво за него?

— Мислиш ли, че е откровен?

— За компанията ли?

— Да, за „Наниджен“.

— Мисля, че да — отвърна Питър. — Но, честно казано, не съм много запознат.

— Не ти ли разказа?