Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– Опитвам се да открия някакъв смисъл в това позоваване на Троицата. Американците измъкнали ли са някаква полезна информация от хората, които задържаха в работилницата на Набил?

– Говорих с ЦРУ преди час. За момента не разполагат с нищо.

– Жалко. Троицатата звучи доста религиозно, но може да означава и просто нещо от три части в какъвто и да е смисъл. Помниш ли, че разузнаването каза за намерението на „Ал Кайда“ да атакува спортни знаменитости?

– Помня. Беше списък с мишени, направен въз основа на най-богатите знаменитости от класацията на „Форбс“.

– Виж дали трима от тях няма да присъстват някъде заедно в близките дни.

Гарет си отбелязва поръчението.

Оуен се сеща и за още нещо:

– Ще накарам някой от нашите анализатори да направи матрица на движението на всички водещи политици, спортни звезди и религиозни водачи през следващите двайсет и четири часа.

– Поне новият папа ще е в безопасност.

– Надявам се. Ще бъда с него в Уелс за първото папско посещение от трийсет години насам и дори дяволът няма да успее да премине през охраната.

– Сигурен съм.

– Нещо друго от момичето на Коршиди?

– Малко. Накарах я да постави „бръмбари“ в стаята на баща ѝ, докато него го няма. Ако е толкова важен, колкото твърди тя, може и да имаме късмет.

– Ще ни е нужен.

Оуен прави дълга пауза, преди да продължи.

– Гарет, предусещам, че следващите няколко дни ще начертаят съдбата ни – моята, твоята, на Ланс и на Ордена. Ако по някаква причина се окаже, че не мога... – как да се изразя? – да съм тук, ти и Ланс трябва да поведете членовете ни, докато следващият от моята кръв бъде готов да застане начело.

– Оуен, аз...

– Не, моля те, нека довърша. Ти ми беше като брат и те обичам дълбоко за цялата подкрепа, приятелство и лоялност, с която ме дари. Може да е глупаво и да се окаже напълно ненужно, но исках да ти кажа колко съм ти благодарен. – Не му дава възможност да отвърне нещо. – Нека не говорим повече по този въпрос; имам коняк за допиване и топло легло, което ме очаква. Лека нощ, приятелю, лека нощ.

115

УЕЛС

В сънищата на Мици се редуват средновековни рицари на коне, обръщащата се кола на Ирландеца и риби.

Милиони тропически риби.

Дъщерите ѝ плуват в аквариума на Сан Франциско сред тях. После всички са заедно. Коне. Рицари. Ирландеца. Помляната му кола. Прозорците на форда са строшени и рибите, и момичетата ѝ минават и плуват през тях.

Някъде над повърхността на водата, обратно в реалния свят, звъни телефон. Мици размахва ръка от леглото и го сграбчва.

– Ъхх... – е най-доброто, което успява да докара като реч.

– Добро утро, госпожо Фалън. Аз съм господин Грийзи от рецепцията. Долу ви очаква шофьор.

– Какво?

– Шофьор, мадам. От сър Оуен Гуин.

Тя поглежда към часовника на нощното шкафче: 08,55.

– По дяволите. Кажете му, че идвам след десет минути.

– Да, госпожо.

Мици тръсва слушалката, изстрелва се към банята и набързо взема душ. Огледалото ѝ показва, че синините около очите ѝ са се превърнали в големи лилави петна. Гримът намалява малко грозния ефект, но няма начин да ги прикрие напълно. Прокарва гребен през косата си и я напръсква със спрей. Облича черни панталони и негладена сива блуза, грабва сакото си и се затичва надолу.

На рецепцията я очаква шофьорът от предния ден. Онзи, който не говори и шофира така, сякаш колата е шейкър и той прави коктейл. Усмихва ѝ се и я повежда навън.

116

ЛЪНДИ

Валяло е цяла нощ и още вали, когато Бронти подава глава от малката фермерска къща, където е отседнал. Дъждът не е от приятното леко ръмене, при което дори е приятно да си навън, излива се неспирен порой, от който кожата ти подгизва и след това ти е студено през целия ден.

Американецът се затичва към „Мариско таверн“, единствения хотел на острова, където цяла английска закуска с бекон, яйца, хляб и гъби струва по-малко, отколкото би платил за капучино в Лондон.

След минути го насочват към мъж, който закусва в ъгъла на заведението, лодкар от Олденбург на име Дан Смолфелоу 7. Старият моряк е физическо въплъщение на името си. Прилича на малко врабче – дребен и слаб, с превит гръб и отделни кичури бяла коса, които отказват да прилепнат към петнистия му гол череп.

– Е, какво искаш да знаеш? – пита той, след като Бронти му се представя. – Какво търсиш – нефт, злато или легенди. Обикновено е едно от трите.

Бронти се усмихва вътрешно на директността му. Изважда копие на рисунката с кръста, видян от Софи Хъдсън.