Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Сър Оуен бърка с дясна ръка в джоба си, изважда малко черно дистанционно и го натиска.

В залата отеква трясъкът на спускащи се железни капаци, затварящи входа, нишите и стълбището.

След секунди библиотеката се превръща в гигантска метална клетка.

111

Витрините потъват в бронирани ниши, които се отварят в каменния под. Светват червени светлини и писва аларма.

Сър Оуен отива спокойно до една от арките и протяга ръката към скенера за пръстови отпечатъци.

– Тази стая е защитена – обяснява той на Мици. – Но за съжаление, вие не сте. Мога да ви осигуря охрана, най-опитната в света, но само ако в замяна ми върнете това, което по право е мое, и проявите разбиране към делата, в които съм замесен, и причините да ги запазя в тайна.

Набира код в клавиатурата под скенера и средната витрина потъва под нивото на пода. В тъмното пространство светват светлини и Мици вижда каменни стъпала, които водят надолу.

Сър Оуен пристъпва към нея.

– Лейтенант, заплахата за вашия живот и този на близначките и сестра ви Рут не идва от мен. А от хората, които искат да наранят мен и тези, с които работя в името на доброто.

– И кои по-точно са тези, които работят на страната на това добро?

– Надявам се в по-подходящи времена да ги срещнете – дори да станете една от тях. От това, което знам за вас...

– Не знаете нищо за мен и честно казано, предпочитам нещата да си останат така.

– Знам, че сте работили по повече от сто убийства, три от които са били свързани със серийни убийци. Били сте водещ детектив в шестнайсет случая на изнасилване и в пет със сексуално насилие над деца. При всички тях извършителите са заловени и дадени на съд. В началото на кариерата си сте разрешили повече случаи на грабежи, отколкото всеки друг детектив.

– Добре, намерили сте някой да изрови служебното ми досие. Голяма работа.

– Вашите прекрасни близначки Амбър и Джейд са родени с пет минути разлика. От това, което знам, сте имали и друга бременност – загубили сте момченце в първото тримесечие. Не сте казали на никого. Върнали сте се на работа двайсет и четири часа, след като сте напуснали болницата.

Мици се чувства осквернена, сякаш някой е надникнал в най-съкровените ѝ тайни. Бяха ровили в медицинското ѝ досие, в най-личните ѝ дела.

– Бившият ви съпруг Алфред е безработен, след като миналата година сте го пратили в затвора за последното от многобройните му нападения върху вас. Вероятно ще си остане без работа и след една година. Джак, съпругът на сестра ви Рут, когото тя изхвърли от къщата им, вчера е наел един от най-агресивните бракоразводни адвокати в Сан Франциско и в момента е пратил частни детективи да изровят всякакви неща за нея, за да е сигурен, че споразумението при развода няма да е в нейна полза.

– Откъде знаете всичко това?

– Моята работа е да знам.

Той посочва с длан към стълбището, което води надолу под библиотеката.

– Шегувате се, нали? – Мици го поглежда притеснено. – Няма начин да сляза там долу с вас.

– Аз не представлявам опасност за вас, Мици – казва ласкаво посланикът. – Точно обратното. Дойдохте при мен, защото имате въпроси, свързани с кръст от желязната епоха и няколко смъртни случая. Отговорите са долу.

– Пак няма да сляза.

Оуен се протяга към вътрешния джоб на сакото си и вади пистолет.

Мици отстъпва назад.

– Не се тревожете. Той е за вас, не за мен – подава ѝ и го с дръжката напред. – Зареден е.

Тя го взема и проверява пълнителя. Пистолетът е „Глок 23“ с 40-калиброви куршуми.

– Мислех, че личното оръжие е забранено във Великобритания.

– Така е. Въпреки че аз имам специално разрешително за този, както и за много други оръжия – Оуен се обръща с гръб към нея и започва да слиза по стъпалата. – Моля, внимавайте; стъпалата са по-стръмни, отколкото изглеждат, а не искам да се спънете и да ме простреляте по случайност.

Мици го гледа как изчезва надолу и сърцето ѝ забива учестено. Оглежда запечатаната библиотека, поема си дълбоко дъх и се спуска в мрака.

112

Стъпалата под библиотеката водят към дълъг и широк каменен тунел, смътно осветен от бледи кехлибарени светлини. На тавана са монтирани безброй камери за наблюдение, които следят всяко движение.

На десетина метра пред себе си Мици с изненада вижда нещо, което прилича на охранителна кабинка от стъкло и метал. Сър Оуен е застанал там и говори с двама мъже в черни униформи. Те са високи почти колкото посланика, на коланите им са запасани пистолети, а на стената зад тях висят автомати.