Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– Лейтенант Фалън, как сте? – пристъпва към нея и приятелски ѝ подава ръка.

Тя се здрависва с него, после посочва картината.

– Добре съм, господин посланик. Тъкмо гледах портрета. Ваш роднина, предполагам?

– Това е свети Ричард Гуин; библиотеката е кръстена на него. Моля, елате с мен, има някои неща, които искам да ви покажа.

Мици тръгва редом с него.

– „Свети“ като истински светец или като име, като поета Дейвид Сейнт Джон например?

– Истински светец. Бил е мъченик – екзекутиран през шестнайсети век по обвинение във висша измяна, иначе казано заради отказ да заяви, че Исус Христос не е Син Божи. Бил е обесен, влачен и разчленен – знаете какво е това, нали?

– Предполагам, че след като са го линчували, са влачили тялото му с коне и са го нарязали на части?

– Не съвсем; влаченето е преди смъртта, не след. Връзвали човека зад кон, който го влачел по улиците, докато започне да агонизира. После го закарвали на ешафод, където го провесвали на бесилката, докато стигне на крачка от смъртта. После го лишавали от мъжествеността му – отрязвали му тестисите, и минавали на другите части на тялото – отсичали ръце, крака, понякога и главата. Изгаряли вътрешностите и гениталиите пред всички, а черепа набучвали на кол и поставяли на публично място. Четирите крайника също се излагали на централни места в града или се изпращали в различни краища на страната.

– Божичко, а аз си мислех, че нашите екзекуции са жестоки.

– В Британия са били по-брутални, отколкото в повечето други страни – отвръща посланикът, после спира. – Но това е в миналото, а сега трябва да се боите от бъдещето. За нещастие, се озовахте замесена в нещо, в което не трябва, лейтенант.

Тя го поглежда самоуверено.

– Моля, не се дръжте снизходително. Замесването в разни неща, както се изразявате, е смисълът на моята работа.

– Може би, но подозирам, че говорим за различни неща.

– В смисъл?

– Вие мислите, че говоря за вашето разследване за убийство.

– А не говорите ли за това?

– Не точно.

– Осветлете ме тогава.

– Ще го направя – Той прави няколко крачки през библиотеката и посочва към горния етаж. – Всяка книга в тази стая е първо издание и почти всички са безценни. Някои са единствени бройки в света. Други са толкова редки, че специалистите в съответните области дори не знаят, че съществуват.

– Предполагам, че това включва и „Кодексът Камелот“?

Той пренебрегва въпроса и потупва стъклото на една от витрините.

– Това е най-старата илюстрирана Библия в света. По-стара е от Евангелието от Гарима, открито в Етиопия и по-стара и по-изящна от Книгата на келтите, сътворена от келтски монаси.

Мици поглежда към големия том, който лежи отворен на украсената медна поставка. Той е с размера на гигантски атлас и страниците му са покрити с изкусни илюстрации и калиграфски ръкопис. Оуен плъзга електронна карта през сензора отстрани на витрината и повдига стъкления капак. Въздухът се изпълва с аромат на тютюн, идващ от влажните страници и от древното дърво, към което са пришити.

– Това е Артуровата Библия. Малцина знаят, че съществува. Написана е на най-качествения велен, фин пергамент от изсушена овча кожа.

Тя оглежда страниците, докато той продължава да обяснява.

– Козината на животното е отстранена, като кожата предварително е била накисната във вар и екскременти, а после изтъркана с нож с полукръгло острие, наричан луна. След това кожата била изпъната в специални рамки и нарязана в нужния размер от майсторите на пергаменти. Истинско изкуство – докосва нежно страниците пред себе си. – Повече от двеста благословени агнета са били заколени, за да се създаде тази книга.

Основната илюстрация, която е пред очите на Мици, е на мъж, който прилича на римски император. Изобразен е в битка на кон, само че не държи в ръка символ на някой легион, а голямо златно разпятие, същото като на рисунката, която Ирландеца ѝ бе изпратил. На земята, около коня, лежат телата на убитите неверници, прободени с пики и мечове.

– Рисунката символизира вечната битка на Бог за нашите души – казва Оуен. – Текстът е написан по заповед на светия мъж, който е пазил Христос в онези четирийсет дни, през които той е обикалял Земята след своето възкресение.

Мици го поглежда скептично:

– Подозирам, че ще ви е доста трудно да намерите доказателства за това.

– Не ми е необходимо. Не възнамерявам да продавам този артефакт, така че доказателствата за автентичността му са от значение единствено за мен и моето семейство.