Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Той я поглежда отчаяно.

– Поне това.

Мици се намръщва.

– Какво означава поне ?

За първи път, откакто са се срещнали, Малори се размърдва неловко.

– За бога, вижте проклетите доказателства. Мечката е на неговия хералдически герб, както и кръглата маса, и тройната корона на Артур.

– Професоре, имам братовчед в Тексас, който е шотландски лорд. Купи си титлата по Интернет, защото му хареса идеята.

– Сравнението е глупаво. Оуен Гуин не си е купил титлата. Този мъж е бил и е... – млъква по средата на изречението и задържа сякаш с болка последните си думи.

– Какво?

– Не мога да ви кажа. Дори в разговор, който никога не се е състоял – сопва се Малори, после кима към часовника на стената. – Става късно. Трябва да си тръгвате, а аз да продължа със заниманията си – въздъхва, докато се надига от стола и я побутва към задната врата. – Историята знае повече за Оуен Гуин, отколкото съвременният свят. Внимавайте при срещата си с него.

Тя спира на прага.

– Какво искате да кажете с това? Смятате, че е опасен за хората ли?

Той се опитва да ѝ обясни.

– Представете си, че Исус Христос е на Земята, но не иска да се разкрива. Представете си история, която е написана специално за да прикрие съществуването му. Ще решите ли, че е ваш дълг да го изобличите? И ако го направите, смятате ли, че подобно разкритие ще ви изложи на риск, лейтенант?

108

УЕЛС

Вечерното небе е озарено от залязващо алено слънце, когато Мици се настанява в Нортън. Къщата за гости е внушително каменно имение, спалнята ѝ има панорамна гледка към долините, а под прозореца ѝ се носи неспирната песен на бързи ручеи.

Докато си пълни ваната, за да отмие болката и умората от дългия ден, Мици се обажда на Бронти и разбира, че той току-що слиза от ферибота в Лънди.

– Скапан съм – казва колегата ѝ сред звуците на морския прибой и грачещите чайки. – По-бързо ще стигнеш в рая, отколкото до това място.

Мици се разсмива. Пробва ваната със свободната си ръка и усилва горещата вода.

– Гарантирам ти, Уелс също е доста труден за намиране.

Той се оглежда из пристанището.

– Мисля, че току-що видях тюлени във водата. Сиви тюлени – два, може би три метра дълги.

– Престани, звучиш така, сякаш се забавляваш. Моят ден бе като в ада и дори не намерих замъка.

– Как може да пропуснеш цяла крепост?

– Повярвай ми, тук е лесно. Когато ми се обадиш на по-сигурен телефон, ще ти кажа какво научих от Малори за посланика.

– Ясно. Тук на практика вече е тъмно, така че ще огледам острова сутринта и тогава ще ти звънна.

– Добре. Лека нощ и да се наспиш добре.

– Ти също.

Мици затваря и проверява пак ваната. Сега е достатъчно гореща, за да се свари омар. Пуска силно студената струя, после съблича дрехите си и звънва на дъщерите си.

Нито едната не отговаря.

За втори път се включва телефонен секретар.

Рути сигурно ги е извела някъде навън. Ще ѝ звънне след вечеря.

Потапя се във водата. Прекалено е приятно, за да не изкаже насладата си на глас:

– Аааах, толкова е хуууубаво.

Хотелът ѝ е предоставил малки шишенца с пяна за вана, душгел, шампоан и балсам за коса. Мици използва от всичко по много. Прекрасно е да лежиш в басейн от сапунени мехурчета и аромати.

Телефонът ѝ звънва.

Поглежда към другата страна на банята и вижда, че вибрира на лавицата над мивката. Прекалено далеч, за да го стигне, без да става. Водата е задействала терапевтичната си магия и за миг се замисля дали да не го остави да си звъни.

– По дяволите!

Изскача от ваната и разплисква водата навън.

– Фалън – казва тя, докато посяга към белия халат, закачен зад вратата.

– Лейтенант, Оуен Гуин е.

– Чакайте малко.

Оставя телефона, бързо се намъква в халата и го завързва.

– Тъкмо излизам от ваната.

– Приемете извиненията ми, че ви притеснявам. Пред вашия хотел има черен рейндж роувър с един от моите хора вътре. Когато сте готова, моля, слезте, качете се в колата и ще бъдете доведена право в дома ми.

– Мислех да дойда утре сутринта.

Няма отговор.

– Сър Оуен? – Мици поглежда телефона, за да види дали случайно не е прекъснала връзката.

Не е.

Той е затворил.

109

УЕЛС

Леденосиня четвъртина Луна виси над рейндж роувъра, докато той се носи по неосветените лъкатушещи пътища на провинцията.

Мици сграбчва дръжката на вратата до себе си, когато колата минава през някаква неравност и я кара да подскочи рязко на задната седалка.