Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Чучулиги пърхат и излитат от брезите наоколо, въздухът е изпълнен с аромата на трева и диви цветя. Хубаво е да си извън колата. В далечината отвъд полята има гъста гора, заобикаляща висок хълм. Мици е готова да заложи билета си за полет до вкъщи – първа класа, при това, – че замъкът „Каергуин“ се крие някъде там.

Връща се в колата и проверява адреса и информацията, които Вики ѝ е дала.

Вкарала е в навигацията странно звучащите имена правилно, пощенският код също е верен. В идеалния случай трябваше да види Гуин тази вечер и да поиска среща лице в лице с Джордж Далтън. Но точно сега няма никакво желание да обикаля наоколо като заблуден турист още час. Според бележките на Вики Рис Малори, мъжът, срещу когото сър Оуен бе предприел законови мерки, за да го накара да мълчи, живее само на три километра от мястото, където се намира в момента. Вкарва адреса му в навигационната система и натиска екрана.

Направете обратен завой, когато е възможно, и после завийте надясно.

– Имай късмет да грешиш – намръщва се към екрана Мици, запалва двигателя и следва инструкциите.

Десет минути по-късно се тресе по друг черен път, водещ към изолирано самотно каменно имение. Спира зад очукан ленд роувър „Дифендър“, който изглежда така, като че ли никога не е бил мит, и слиза. Когато затръшва вратата на колата, някъде се разлайва куче.

В двора се появява оръфан среброкос мъж в мръсен кафяв гащеризон, следван по петите от черно-бяло коли.

– Мога ли да ви помогна? – пита той със силен уелски акцент.

– Професор Малори?

Той я оглежда внимателно.

– Коя сте вие?

Мици изважда документите си.

– Аз съм лейтенант от ФБР, от отдел, специализиран в разследване на религиозни, исторически и необясними престъпления.

– ФБР, така ли? – Той изтрива ръцете си в един мазен парцал и поема лъскавата ѝ карта, за да я огледа отблизо. – Дълъг път сте изминали.

– Със сигурност беше дълъг. Бих искала да поговоря с вас за сър Оуен Гуин.

– Наистина ли? – очите му се разширяват. – Странно, нали? Искате да говорите с мен за единственото нещо, за което ми е забранено от закона да говоря. Как да го направим?

– Какво ще кажете за разговор, за който после и двамата ще отричаме, че се е състоял?

– Неофициално, имате предвид?

Навикът му да отговаря на въпрос с въпрос започва да я изнервя.

– Да.

Той мълчи секунда-две, после кимва.

– Последвайте ме в задната част на къщата. Може да пийнете чай, докато не водим този разговор.

107

УЕЛС

Вместо чай Мици избира чаша лимонада, направена от жената на Малори – Бетан. Тя е тантуреста брюнетка с руси и червени кичури в дългата до кръста коса и с гърди, които висят тежко под дългата до земята черна рокля, украсена с гердан от цветни мъниста.

– Много е хубава – благодари Мици. – Добре щеше да ми дойде преди два часа, когато бях на половината път от Лондон.

Бетан изглежда доволна.

– Искате ли да хапнете нещо? Имаме заешка яхния на печката.

– Не, благодаря, добре съм – Мици се ужасява от мисълта какъв може да е вкусът ѝ.

Жената на професора приема това като знак да остави американката със съпруга ѝ в малката стъклена пристройка на гърба на къщата.

Мици седи на кафяво канапе, на чиято облегалка се е настанил стар рижав котарак, оставя чашата си на теракотените плочки на пода и насочва цялото си внимание към своя домакин.

– И така, Оуен Гуин – какво можете да ми разжете за него?

– Той е лъжец, мошеник и лицемерен потисник на истината! Не е приятел на историята. Не е съюзник на честността.

Мици се стряска. Не е очаквала подобно избухване.

– И за какво по-точно лъже?

– Целият му живот е лъжа. Неговият, на жена му и на онзи старец, който живее с тях! Никой не е това, за което се представя!

Малори млъква за миг и се навежда напред, а кафявите му очи искрят.

– Какво искате от него? Защо сте дошли да душите наоколо и да ме разпитвате?

Тя знае, че трябва да му даде нещо – и то повече от стандартните уклончиви отговори.

– Имаме убийство в Щатите, което е свързано с човек от неговия екип.

Очите му се разширяват.

– С Гуин?

– Не, с човек от екипа му. Сър Оуен не е заподозрян.

Малори се отпуска назад и я гледа с преценяващ поглед, по начина, по който сигурно е преценявал студентите си, когато е преподавал.

– Знаете ли какво означава „патроним“?

– Мисля, че да. Става дума за практиката потомците да приемат бащиното име.

– Точно така. Уилямсън например идва от „син на Уилямс“. Имената и наследството са важни, лейтенант. Особено тези на Оуен Гуин.