Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

След това си вземат душ и докато Крис пече пържоли на барбекюто под навеса, Тес свършва малко работа и провежда няколко обаждания. Ядат отвън на сгъваемата маса, поздравяват хората, които минават покрай тях, после изпиват няколко бири с двойка стари къмпингари вляво от тях, по-възрастни мъж и жена от Уайоминг, които идват в „Койот“ от двайсет години.

След вечеря се разхождат из горичката с евкалиптови дървета по брега, където видри и американски рисове се шмугват из шубраците и се крият в леговищата си.

– Ако ни остане време, трябва да отидем до зоологическата градина – казва Тес. – В брошурата пише, че имат и голям птичарник.

– Ако си видял една зоологическа градина, си видял всичките. Освен това знаеш отношението ми към клетките.

– А не бива да имаш такова. Решетките са само в твоето съзнание. Мисли, че си свободен и ще бъдеш свободен.

– Никога не си била в затвора, малка философке, затова ти е лесно да говориш.

– Е, ти пък никога вече няма да попадаш там, така че започвай да се учиш да го казваш.

– Нека започнем, като спрем да говорим за тази гадост.

– Нямам нищо против! – Тя стиска ръката му. – Обичам те, бебчо.

– И аз те обичам, бузанчо.

– Мислиш ли, че бяхме навън достатъчно дълго? – тя извива ръката си и я разклаща като махало на часовник.

Той вижда закачливата усмивка на лицето ѝ.

– Повече от достатъчно – усмихва се в отговор. Пуска ръката ѝ и вместо нея сграбчва дупето. – Хайде да накараме този бус да затанцува отново.

102

НЮ ЙОРК

Оперативните агенти на ТСОА Брадли Съливан и Джесика Ланца са паркирали коли в двата края на улицата, на която живее Калид Коршиди. И двамата са екипирани с апаратура и монитори, на които следят движението на устройството, което Захра вкара в обувката на баща си.

Съливан е на двайсет и няколко години, облечен е в дънково яке и с дънки, тениска с героите от „Теория за Големия взрив“ и римски сандали. Ланца има тъмна коса до раменете и може да мине за негова майка. Тя е с черни размъкнати панталони, бежова блуза и дълга бежова жилетка, която прикрива глока под мишницата ѝ.

Минават шест часа, преди да се свържат един с друг.

– Зеница 1. Мишената се движи и е в полезрението ми – Съливан запалва двигателя на стария си буик „Енкор“.

– Зеница 2. Разбрах, готова съм – Ланца запалва своята тойота „Авенсис“ и бързо оставя кафето си в поставката за чаши.

Коршиди пресича улицата към мястото, където е паркирал стария си форд „Транзит“ и след минутка се включва в движението в посока юг.

Ланца и Съливан го следват до път 95, после по Джеръм авеню, където очакват да завие наляво по Източна 161– а и после към стадиона на „Янките“, района, в който Антун се бе срещал с Набил.

Но той не го прави. Завива надясно по 176– а, после оставя колата на ъгловия паркинг и изминава няколкостотинте метра до станцията на метрото.

Съливан е заседнал в трафика, но Ланца се справя навреме и когато Коршиди изчезва в подлеза на метрото, тя е само на няколко метра зад него.

Мъжът веднага се качва на влака и когато влиза във вагона, поглежда назад, за да е сигурен, че не го следят. Ланца се преструва, че гледа айфона в ръцете си, но всъщност държи супермодерен и сложен монитор за проследяване. Вагонът е претъпкан с хора. Пътуват почти половин час, преди той да слезе на Утика авеню.

Коршиди излиза на улицата и поема на север. След няколко пресечки Ланца с удоволствие забелязва буика на Съливан – той я подминава и спира близо до кръстовището с Бевърли роуд. Докато стигне там, партньорът ѝ е вече на улицата, тя се пъха в незаключената врата и се отпуска с облекчение. Повече от всичко се радва на възможността да включи климатика.

Съливан следи мишената пеша по целия път покрай „Тайдън“ и надолу по „Снайдър“, където Коршиди завива наляво и пресича пътя. Целият район е пълнен с евтини магазинчета. Има всичко – от магазини за дрехи втора употреба до откраднати вещи, разкодиране на телефони и наркодилъри, киснещи на ъгъла.

Коршиди се насочва към някакво стълбище, водещо към сутерен, близо до бръснарницата, и Съливан спира, за да не бъде забелязан от човека, който му отваря вратата.

Ланца го подминава в буика и спира двайсетина метра по-надолу от другата страна на улицата. После и двамата изчезват в сенките.

Започва голямото чакане.

103

СОХО, ЛОНДОН

На Мици ѝ трябват два залъка от тортата на главния готвач, за да прости на Дъмбо и да спре да се ядосва, че стаята ѝ е била претърсена в нейно отсъствие. Дори след като проверява с ръчния скенер за електронни подслушващи устройства и решава, че е чисто, притеснението не я напуска.