Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– Какво ѝ има на тази страна? Мислех, че римляните са ви прокарали пътища?

Шофьорът не отговаря. Не е проговорил, откакто провери името ѝ на рецепцията в хотела и ѝ отвори вратата на колата.

– Има ли шанс да намалите малко? Просто съвсем малко под свръхзвуковата скорост, за да стигнем там живи?

Отново никакъв отговор от широкоплещестия мъж отпред.

Тя се отпуска назад, доколкото ѝ е възможно, и се заслушва в къркорещия си стомах. Вече ѝ се иска да бе приела предложената от жената на Малори заешка яхния.

В далечината се появяват светлини. Джипът набива спирачки.

През процепа между предните седалки Мици вижда сенки в някаква охранителна будка. Един мъж излиза и приближава до страната на шофьора.

Мълчаливият лунатик зад волана показва документите си. В очите ѝ светва фенерче.

– Ей! – заслонява ги тя с длан. Мракът се завръща. По покрива на колата се чува потропване и рейндж роувърът продължава отново по скърцащия чакъл. Металните порти зад тях се затварят. Гумите сега се плъзгат по-меко. Карат по асфалт, но пътят е неосветен. Мици се взира в мрака. В светлината на фаровете се появяват овце – като купчина рунтави камъни.

Свещите стрелки на часовника ѝ показват, че е десет и половина. Пътуват по алеята от седем минути. Толкова ѝ отнемаше едно време от старата ѝ къща в Ел Ей до мола.

Нежните жълти светини на замъка „Каергуин“ се появяват в кадифената нощ. Мици долепва лицето в дупката между седалките. Вижда бледокафеникави каменни стени, извисяващи се кули и зъбчати процепи, които приличат на беззъба граница към небето.

Колата спира и мълчаливият шофьор излиза, за да ѝ отвори.

За миг Мици остава неподвижна в хладния вечерен въздух и попива мириса на лавандула и бор. Лесно е да си представиш, че тук живеят крале и кралици, обгрижвани всяка секунда и за най-малкото нещо, вечерящи в просторните зали и празнуващи славни битки и завоевания.

Удар на метал в метал. Тежките болтове се плъзват зад огромните извити като дъга дъбови входни порти срещу нея. Кръглолик служител, облечен в елегантен черен костюм, застава на прага. Зад него притичва по-млад мъж в кафяви панталони и червено сако.

– Добър вечер, аз съм Алуин, икономът на сър Оуен. Имате ли багаж, мадам?

Мици го поглежда изненадано.

– Не, не смятам да оставам.

– Много добре. Моля, последвайте ме.

Повежда я навътре.

Мици е замаяна от армията нови аромати, която я залива. Препарат за полиране на мед. Препарат за полиране на сребро. Препарат за полиране на мрамор. Натрапчива восъчна вакса за дърво.

– Сър Оуен каза да ви заведа в библиотеката – Алуин отваря врата и застава встрани.

Мици пристъпва и ахва от изумление при гледката на безкрайните стени от книги.

– Виж само всички тези книги! Този човек явно никога не е чувал за „Киндъл“?

110

ЗАМЪКЪТ КАЕРГУИН, УЕЛС

Икономът оставя Мици зяпнала в изумление това, което прилича на катедрала, пълна с книги.

Библиотеката от дъбови греди е висока колкото двуетажна сграда, а горното ниво представлява осмоъгълна галерия, до която се стига по две вити дървени стълбища, отделени на почти петдесет метра едно от друго. От всяка страна на залата има по двайсет каменни арки, под които са оформени дълбоки ниши, пълни с по двайсетина редици с рафтове. На всяка от редиците са подпрени плъзгащи се стълбички, така че да може да се стига и до най-горните книги, някои от които се намират на близо дванайсет метра нагоре.

В средата на каменния под има няколко витрини, в които са изложени древни фолианти. Едва сега, докато обикаля прохладната влажна зала, Мици забелязва охранителните камери, мигащите червени светлинки и сензорите на високотехнологичната алармена система.

На другата стена има маслено платно, изобразяващо средновековна битка сред нежни зелени хълмове. Картината е разгърната на повече от деветдесет квадратни метра и на преден план се виждат група войници, които носят тялото на загинал крал. Под сиянието на почти божествена светлина, един загърнат в плащ епископ повдига короната му.

Над вратата, през която току-що е влязла, има друга картина, с една трета от размера на първата. Портрет на мъж с дълга коса и мустаци, с черен плащ, риза с бяла надиплена яка и голяма черна папийонка. Очите му са тъмни и пронизващи и много ѝ напомнят за очите на сър Оуен.

Сякаш предизвикана от мислите ѝ, вратата под картината се отваря и посланикът влиза. Облечен е с черни панталони и чистобяла риза с отворено деколте, под черен кашмирен пуловер.