Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Мици обикаля витрината, оглежда формата и текстурата на книгата от различни ъгли. На места дори вижда фоликулите от косъмчетата по пергамента.

– Предполагам, че и човекът, който е притежавал ръкописа преди вас, някога е казал, че не смята да го продава, но все пак го е направил.

– Всъщност грешите. Ръкописът никога не е бил продаван или краден. Не е бил взет и от осквернен гроб, ако си мислите подобни неща. Предаден е в ръцете на семейството ми от Йосиф от Ариматея, когато е дошъл в Британия след смъртта на Христос.

Мици не знае дали да му вярва или не.

– Йосиф Ариматейски, онзи богаташ, който убедил Пилат да позволи тялото на Христос да бъде положено в неговата лична гробница?

– Не, не този Йосиф. Синът му Йосиф. Често ги бъркат в историческите извори. Така се случва и с теориите за Свещения Граал – дали е потир, поднос за причастия, или – както малцина вярват – свещен и таен текст, написан с Христовата кръв.

– И вие сте един от тези малцина?

– Да.

Той обръща страницата и разкрива рисунка на рицари, яздещи сред открита зелена равнина.

Мици гледа фигурата на крал Артур и на свещеника, държащ Библия и кръст, и осъзнава, че е същата като тази върху частта от Гентския олтар, открита в апартамента на Дигън.

– За тези страници – добавя сър Оуен, – на майстора е било поръчано да добави чисто злато и сребро в заглавните букви, с които започва всеки параграф. Изтъкнат художник на портрети е нарисувал рицарите, а най-прочутият художник на пейзажи на онова време довършил илюстрациите на заден фон.

Разгръща листа и той изпуква толкова силно, че Мици трепва, уплашена да не се пречупи. Сега се виждат две разгърнати страници, изписани с червеникавокафяво мастило, покрити с матиран, напукан от времето лак.

Посланикът разчита мислите ѝ.

– Да, знам на какво ви прилича. В миг на слабост и недоверие дадох за анализ частици от текста. Въглеводородният метод потвърди – това е човешка кръв, датирана от първи век. Всяка буква тук е изписана, докато ръкописът е бил покрит със свещено платно, благословено от свети Петър. Перата, които писарите използвали, са от птици, които самият Христос е благословил преди смъртта. А дървеният обков на страниците е изработен от дърводелеца Йосиф, смъртния пазител на Исус.

Текстът хипнотизира Мици. Тя не разбира и дума от това, което вижда пред себе си, но то е изписано с такова съвършенство и старание, че е знак за могъщо послание.

– Текстът – продължава Оуен – започва от предхристиянски времена. Още от сътворението на света и генезиса на силите на доброто и злото. Описва постоянната битка за живот и как след вселенския сблъсък между ловеца и плячката му, между потисника и подтиснатия, трябва да се появи един човек и да стане справедлив и достоен водач, пример за морал и нравственост. – Плъзва ръка над страниците в почти благоговейно движение. – Тези страници обясняват как този водач трябва да си избере следовници и как те трябва да бъдат разделени на ученици, хора на думите, и рицари, хора на делата.

Затваря ръкописа, поставя отново стъкления капак и заключва витрината.

– В галерията над вас се намират свитъци и текстове, които предхождат по време Библията, която току-що ви показах. Написани са на древни езици като етруския например и всички носят същото послание.

Мици поглежда нагоре и после отново свежда очи към мястото, където стоят.

– А в другите витрини, на този етаж – в тях какво има?

– Също Артурови текстове. Всички са копирани със закодиран шифър и са запазени в дигитални версии, части от които ми бяха откраднати.

– Кодексът „Камелот“?

– Мисля, че човекът, който направи копията, го нарича така, да.

– И това е причината Амир Голдман и асистентката му Софи Хъдсън да бъдат убити?

– Да. Лейтенант, копието все още ли е у вас?

– Да.

– Тогава настоявам да ми го предадете незабавно. Това е незаконно направено копие на дигиталните версии на три от книгите в тази библиотека.

Мици усеща промяната в настроението.

– В момента това не е възможно. Копието е важен елемент от разследването ми за убийство и ще остане в мен, докато случаят не бъде приключен.

– Заради вашата и на семейството ви сигурност – наистина трябва да ми го дадете.

Тя накланя глава и се намръщва обвинително.

– Я повторете, защото лично на мен това ми прозвуча като заплаха.

– Заплаха е. Докато копието е у вас, излагате на сериозна опасност своя живот и живота на всички, на които държите.