Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Тя пъха глока, даден ѝ от сър Оуен, в колана на панталона си. Няма никакъв смисъл да го носи. Ще е все едно да стреля с прашка срещу бойната сила, която вижда пред себе си.

– Мици – подканва я той.

Мъжете в черно ѝ се усмихват любезно, докато минава покрай тях и влиза през вратата, която току-що са отворили за шефа си.

Зад нея започва второ стълбище, което води към помещение с вид на параклис. Очите ѝ оглеждат издигнатия, осветен от свещи и покрит с бяло покривало олтар на трийсетина метра пред нея. Зад него има голямо дървено разпятие с провисналото наранено тяло на Христос. Щом привиква със светлината, забелязва, че кръстът е същият като този, който познава от скицата на Ирландеца.

Сега вижда и гробниците.

Десетки са. Толкова са много, че отначало ѝ бяха заприличали на каменни пейки. Всеки от саркофазите е висок по метър и на капака на всеки от тях е изваяна мраморна скулптура на рицар с броня, меч и щит. Ръцете на рицарите са скръстени на гърдите им, а там, където трябва да са сърцата им, са положени малки реплики на кръста зад олтара.

– Какво е това? – пита Мици. – Нещо като фамилна крипта?

– Рицарски мавзолей – обяснява сър Оуен и приближава до нея. – Не е единственият в света, но без съмнение е най-тайният и най-охраняваният. – Прокарва ръка по гладката мраморна глава на една от изваяните фигури. – Това е баща ми. От тази страна на криптата са рицари от моя род. На отсрещната са положени рицари от рода на съпругата ми.

Мици оглежда редиците със саркофази.

– А тези в средата?

– Това са най-смелите от смелите. Поколения мъже и жени, които са служили тайно на своите родни земи и са дали живота си в битката срещу злото.

Тя минава откъм гърба на гробницата и вижда надпис от тринайсети век.

– Значи какво, всички тези мъртъвци са нещо като религиозна армия?

– Не съм чувал да ги наричат така досега. Предпочитаме да мислим за нашето движение като за група от хора, които са се посветили на опазването на света. Също като вас. В средните векове са били наричани рицари; в днешно време не искаме никой да знае, че съществуваме, нито пък да ни нарича с каквото и да е име. Анонимността е най-добрият ни щит.

– Добре, вие самите как се наричате?

– Артурианци. Следваме кодове и принципи, близки до тези, които историците приписват на крал Артур.

Оуен тръгва напред и Мици го следва, докато двамата спират пред олтара.

Капаците на четири от каменните саркофази са махнати и телата вътре се виждат. Освен скелетите всеки ковчег съдържа снимки, бижута, писма и други лични спомени от живота на покойника.

– Това е едно семейство – обяснява посланикът. – Син, баща, дядо и прадядо.

Мици се вглежда и вижда, че и четиримата са положени облечени с един и същи вид зелена туника и клин, какъвто в представите ѝ рицарите носят под броните си. На мястото, където някога са туптели сърцата им, са избродирани по три червени лъва. По средата на гърдите им са поставени кръстове като този, с който започна разследването.

– Старият господин, собственикът на антикварния магазин в Мериленд, бе убит от хора, които се опитаха да ограбят гробници на наши рицари в Америка. Три кръста като тези, които гледате, бяха откраднати от мавзолея ни близо до Гластънбъри, в националния парк в Кънектикът. Мога да ви заведа и да ви покажа, ако искате потвърждение.

Тя поглежда телата.

– Няма нужда, вярвам ви.

– Мъжът, който ограби гробниците, някога бе един от нас. Доверен член на нашето общество. Сега той иска да унищожи всичко, на което държим.

– Какво е променило възгледите му?

– Парите. Алчността. Слабостта и отчаянието. Всички обичайни фактори за падението на човешкия род.

– Но защо няколко откраднати кръста са толкова голяма заплаха за вас?

– Хората, които са му платили за тях, искат да ни унищожат. За да го направят, им е нужно да докажат, че съществуваме. Като разкрият гробищата ни, ще разкрият и голяма част от историята ни пред света. Не можем да им позволим да разкрият имената на нашите рицари. Това ще означава гибел за целия ни орден.

Мици започва да осъзнава опасността.

– Предполагам, че юридическата забрана върху книгата и проучванията на професор Малори също са свързани със страха ви от това разкриване?

– Да кажем, че някои от връзките, които той направи, бяха прекалено близо до истината, за да позволим книгата му да излезе на бял свят. Би могла да постави началото на верижна реакция, която нямаше да можем да спрем.