Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Мици се опитва да го изрита в крака. Смазващ удар, достатъчен, за да му счупи пищяла.

Оуен се отмества. Леко извива ръката ѝ, заключвайки китката и лакътя, и я принуждава да се наведе към тревата.

Мици добре познава хватката. Ако помръдне и на сантиметър, китката ѝ ще се прекърши.

Посланикът се навежда към лицето ѝ.

– Не съм направил нищо на децата ви. Разбирате ли ме?

Тя не отговаря.

Хватката му остава здрава, а гласът – спокоен.

– Лейтенант, разбирате ли какво ви казвам?

– Да – изръмжава тя.

– Добре. – Той пуска ръката ѝ и ѝ помага да се изправи на крака. – Много съжалявам, че бях принуден да направя това. Сега, моля, кажете ми какво е станало.

120

КАЛИФОРНИЯ

Къщата е истинска развалина. Далеч от оживените пътища. Направена е от евтин талашит, почти като голяма барака, разделена на дневна и кухня, две спални и баня.

Идеална е за целта им.

– От отвличанията човек ожаднява – казва Крис и вади две бутилки от касата с бира, която е донесъл от караваната. – Искаш ли?

Близначките са на пода, с гръб една към друга. Тес седи срещу тях на евтин стар стол, с пистолет в скута.

– Да, но ми дай и чаша, не обичам да пия направо от бутилката.

Нещата се бяха развили според плана им. Беше упоила Рут Евърет, после се обади на Крис, който чакаше в гората на около километър от къщата. След като той докара караваната наблизо, извика на момичетата, че на леля им ѝ е прилошало, и когато те се появиха, Крис ги зашемети с лекота и ги тръшна в караваната една до друга като малки църцорещи наденички на скара.

После потеглиха към къщата, където сега се награждаваха с бира за добре свършената работа.

Крис взема една чаша от шкафа, изтърква я с кърпа, за да махне праха, и налива „Будвайзер“ на любовта на живота си.

Тес коленичи на пода, докосва с пръсти китките на момичетата и проверява пулса им. Прекалено голяма доза от успокоителното може да ги убие. Прекалено малка и ще започнат да създават проблеми. От туптенето на вените под пръстите ѝ личи, че се е справила добре.

Проверява и дали са завързани както трябва. Крис им бе сложил белезници и за по-голяма сигурност ги бе омотал една до друга, гръб до гръб, с подсилено тиксо, беше нахлузил и черни качулки на главите им.

Всичко е тип-топ.

Сяда обратно и взема чашата от ръката му.

– Благодаря.

С наслада отпива голяма глътка, после оставя бирата на пода до себе си. Крис поглежда към близначките, докато повдига бутилката.

– Хубави хлапета. Жалко, че ще трябва да ги убием.

121

ЗАМЪКЪТ КАЕРГУИН, УЕЛС

Оуен затваря вратата на кабинета си и внимателно изслушва разказа на Мици за отвличането на децата ѝ. Когато приключва, е ясно, че се нуждае от някакво успокоение.

– Като детектив знаете какво означава бележката: че похитителите смятат да се свържат с вас. Вероятно съвсем скоро.

Мици кимва и спира да гризе ноктите си.

– Трябва да се обадя на шефката си и да ѝ кажа какво се е случило. ФБР имат специален отдел за справяне с подобни ситуации.

Оуен сочи към викторианското бюро от златист махагон.

– Използвайте телефона. Макар че бих ви посъветвал да изчакате малко. Сигурен съм, че тези хора ще се свържат директно с вас.

– Не мога да чакам – изправя се тя. – Вече се побърквам от тревога. Та това са децата ми. Те са най-важното за мен!

– Разбирам – Оуен се приближава до нея. – Ще ви оставя насаме, докато проведете разговора.

Мици вдига слушалката и не чува никакъв сигнал.

– Как се излиза?

– Две нули.

– Благодаря – пръстите ѝ потрепват, докато набира номера на шефката си.

Оуен излиза от стаята и тръгва по коридора към западното крило. Минава през системата за идентификация на ретината и пръстовите отпечатъци и през скенер на цялото тяло, който се обслужва от двама въоръжени охранители. Едва тогава му е позволено да влезе в кабинетите, в които се помещават екипите на ТСОА и се съхраняват базите данни и системите за връзка на Ордена. Посланикът спира до овално бюро, отрупано със супермодерни триизмерни екрани, зад които седи Ланс Боку.

– Лейтенант Фалин е в кабинета за гости и говори с началничката си по телефона. Децата ѝ са отвлечени.

Французинът натиска един червен бутон и гласът на Мици зазвучава от черния високоговорител, монтиран на бюрото. Звучи напрегнато.

– Не, не съм говорила с никого освен с Рут. Трябва да изпратим при нея полицай, за да не е сама. Нека е жена.

– Смятай го за направено – казва Донован. – Щом приключим, ще говоря с Отдела по отвличанията и ще уредим подслушване на телефона на сестра ти и на твоя мобилен.