Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Бийм си записва името ѝ на листа, на който си води бележки от мига, в който Донован му звънна.

– В момента сме на етап „изчакване“. Това е най-изнервящата фаза. Предвид предупреждението, което е отправено, не можем да пуснем пълен екип в къщата, от която са отвлечени момичетата, защото сигурно ще следят за подобно присъствие.

Спинкс се опитва да даде някакво успокоение.

– Имам немаркиран хеликоптер, който лети високо и обхожда околните райони. Поискали сме достъп до сателит в реално време и видеото от вече направените записи, но ще имаме късмет, ако ги получим.

Донован издиша шумно.

– А телефонът в къщата и мобилните на членовете на семейството?

– Уредено е – казва Бийм. – Но всички знаем правилата на играта. Похитителите ще използват непроследими карти и ще ги изхвърлят веднага след обаждането.

– Но си струва все пак да опитаме.

– Разбира се – кимва Бийм и върти химикалката между пръстите си, докато мисли. – Смятате, че момичетата може да са отвлечени заради случая, по който работи майка им?

– Точно така. Тя разследва две убийства, свързани със стар кръст и флашка с информация, взети от антикварен магазин близо до Вашингтон.

Началникът си води бележки.

– Какво има на флашката?

– Кодирани данни.

– За разузнаване ли говорим? – пита заинтересувано той.

Донован поклаща глава.

– Не мислим. Изглежда е нещо друго. Фалън не даде големи подробности.

– Тогава трябва да го направи – Бийм поглежда Елеонора. – Ще ѝ звъннете ли, за да получим по-подробна информация?

– Si – италианката бърка в обемистата си чанта „Фенди“ и вади оттам няколко снимки в рамки. – Взех ги от бюрото ѝ. Реших, че ще ви трябват снимки на момичетата.

– Благодаря – той внимателно ги поставя на масата.

Хелена, психоложката, взема тази, на която момичетата са с майка си в „Дисниленд“. Всички носят миши ушички.

– Ще ми кажете ли нещо повече за семейството? Хубаво е да имаме представа как биха реагирали децата в такава ситуация?

– Не съм сигурна доколко мога да помогна – казва Донован. – Фалън е нова в екипа ни. Дойде от Лос Анджелис, от отдел „Убийства“, след тежък развод и доведе децата със себе си.

– Баща им е боклук – добавя Елеонора.

Всички я поглеждат в очакване на подробности.

– Проверих я малко. Преди я е биел. Един ден тя му отвърнала, позвънила на ченгетата и подала молба за развод.

– Браво на нея – отбелязва Хелена.

– Тя е корава – добавя Донован. – Отчасти затова я поисках в отдела си.

– И тепърва трябва да бъде такава – казва Хелена. – Момичетата ѝ също. Да се надяваме, че инстинктът за оцеляване на майка им се е предал поне отчасти и на тях.

Бийм изучава една от снимките – на нея Мици е по-млада, гушнала е двете си малки дъщери – по една във всяка ръка, и ги носи към морето.

– Има ли вероятност Фалън да се опита да работи по случая сама?

Донован мисли на глас.

– Звънна ми веднага. Което означава, че се опитва да играе по правилата, иска да участваме активно в разследването.

Психоложката се усмихва скептично.

– Не се заблуждавайте – една майка би направила всичко, за да спаси децата си. А майка като Фалън ще следва правилата само докато вярва, че има смисъл от тях. След това няма да има граница, която да не е готова да премине.

125

ЗАМЪКЪТ КАЕРГУИН, УЕЛС

Мици затваря.

Оуен и Джордж Далтън се взират в нея с очакване.

Тя е почти в транс, когато проговаря.

– Трябва да им предам кодекса до двайсет и четири часа, иначе ще убият едно от момиченцата ми.

Посланикът я повежда към близкия диван. Знае, че няма смисъл да я залъгва за дилемата, пред която се намира.

– Решението, което ще вземете сега, е критично. За нещастие, тъй като имате две дъщери – те наистина ще убият едната от тях, ако се наложи, за да увеличат предимството си.

Мици гледа втренчено ръцете си. Отдавна не ги е виждала да треперят. Вдига глава към високия уелсец.

– След като тези кучи синове получат това, което искат, най-вероятно ще убият и двете, нали?

Той знае, че е права.

– Какви указания ви дадоха?

– Напомниха отново да не се свързвам с ченгетата. След час ще звъннат, за да ми кажат къде трябва да отида. Казах им, че съм в Англия, и те отвърнаха, че го знаят. После затвориха.

– Англия ли казахте?

– Да. Защо?

– Вие не сте в Англия, а в Уелс. Означава, че знаят, че сте пресекли океана и сте дошли в Лондон, но не знаят, че сте дошли тук, за да ме видите.