Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– Мамка му! Ти пък откъде се взе? Ей, не бива да се промъкваш така покрай хората!

Старецът се усмихва. Доближава я, лицето му е озарено от добрина.

– Дойдох да ти дам сила.

– Моля?

Мирдин хваща двете ѝ ръце, преди тя да успее да ги отдръпне. Стиска я силно и издържа с лекота на втренчения ѝ поглед.

Мици изпитва странно усещане, което плъзва по ръцете и гърдите ѝ като дълбока басова нота. Опитва се да издърпа пръстите си от неговите, но те са като заключени там, тежки и неподвижни както краката ѝ в двора на идване. Изпълва я плътна топлина, сякаш някой е надул климатика до дупка.

– Затвори очи заради мен.

Обикновено за подобна реплика всеки мъж би получил ритник, но Мици усеща, че няма воля да му се противопостави.

– Върни се назад във времето. Помисли си за мига, в който роди дъщерите си. Спомни си как в момент на най-голяма слабост си създала най-великото творение на света. Спомни си първия им дъх, първия им плач. Какво почувства, когато ги пое в прегръдките си. Какво почувства, когато целуна личицата им и докосна нежната кожа. Спомни си тази магия.

Хваща ръцете ѝ и ги поставя зад гърба ѝ, сякаш са вързани отзад.

– Виж децата си. Виж ги като новородени, които за първи път навлизат в земната светлина, как се носят към теб, за да бъдат положени в ръцете ти.

Мици иска да каже нещо, но не може. Съзнанието ѝ е препълнено с първичния възторг на майчинството.

Мирдин поставя жилавите си ръце на раменете ѝ.

– Коленичи.

Краката ѝ поддават и студеният твърд под докосва коленете ѝ.

– Земята ти дава сила. Обновява те, поглъща страховете ти и ти позволява да растеш – продължава той и натиска малко по-силно раменете ѝ. – Легни.

Мици се плъзва и ляга на пода, усеща студенината му до бузата си.

– Земята ти дава енергия и защита. Тя те храни, когато няма храна, и те прикрива, когато няма къде да се скриеш. Тези, които те гледат, ще виждат само физическата ти форма, лежаща отгоре, но духът ти ще бъде под земята, защитен и захранван като корените на вековно дърво.

Мици има чувството, че излиза извън тялото си. Знае, че е подложена на някаква хипноза, но в същото време усещането ѝ дава толкова сила и енергия, че не изпитва желание да се съпротивлява.

– Когато се изправиш, ще бъдеш силна. Толкова силна, че никой жив човек не ще може да те повали. Когато се надигнеш и чуеш името си, не ще помниш, че си говорила с мен, нито, че съм бил тук. Но когато настъпи моментът, ще си спомниш своята сила. Сега разпери ръцете. Почувствай земята и ѝ благодари, задето е станала твой приятел. Коленичи и я почети. Застани гордо върху нея, както се издига най-високото дърво в гората, и после отвори очи.

129

ЛЪНДИ

Бяло знаме с червения кръст на свети Георги се вее на фона на синьо-сивото дъждовно небе. Под квадратната каменна кула, на която е закачено, се намира църквата „Света Елена“, а пред нея е окаяната фигура на Джон Бронти.

Бившият свещеник тъкмо е приключил разговора си с Елеонора и сега се опитва да се свърже с Мици. Всичките му обаждания се пренасочват към гласовата ѝ поща. Лаконичният запис за трети път му казва: „Мици е. Оставете съобщение и номер и ще ви позвъня, благодаря“.

– Здравей, Бронти е. Току-що чух... Ужасно съжалявам. Ще довърша тук и се връщам възможно най-бързо, но мисля, че следващият ферибот е чак утре. Дръж се, ще се моля за теб и за момичетата.

Затваря и влиза в църквата, за да изпълни обещанието си.

Църквата е много по-голяма и впечатляваща, отколкото подсказва сивият и груб варовиков камък от външната страна. Топлите червени тухли и старите дървени пейки му се струват близки и приятелски. Пустотата също. Табела на вратата казва, че вратите на Божия храм са отворени винаги, но службите са нередовни, защото на острова няма свещеник, който да ги провежда. Колко жалко, мисли си Бронти. Би му било приятно да си поговори с колега за оформилите се в главата му теории.

В единия край е разположен олтар с прозрачен вестиарий, колонети 8от пърбекски мрамор 9и издялани от алабастър сцени от Тайната вечеря. Пред себе си Бронти вижда голям издялан от дърво аналой във форма на орел; стар каменен амвон и квадратен купел за кръщене. Скромният олтар, покрит с червен плат, се издига в средата, а над него е надвиснал централният витраж, който изобразява разпъването на Христос.

Детективът пристъпва напред и коленичи пред Бога, когото е изоставил по толкова много причини. Не загубата на вяра във Върховното същество го бе накарала да си тръгне от църквата, а липсата на вяра в собствените му сили и в правото да носи свещеното расо.