Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Гуин си спомня Павел VI – почти промушен от боливийски художник през 1970 г., Йоан Павел II – прострелян на площада „Свети Петър“ във Ватикана, и Бенедикт, последния папа, който бе нападнат по време на литургия в навечерието на Коледа.

– Разбирам логиката ти, Джордж, но знаеш, че папската охрана е толкова сериозна, че когато утре Светият отец посети Уелс, без съмнение ще бъде най-добре пазеният човек на планетата.

– Може би са се насочили не само към новия, но и към стария папа?

– Това е ужасна мисъл – Оуен си представя охраната вътре във Ватикана. – Бенедикт също е добре охраняван от Швейцарската гвардия, но все пак ще говоря с тях и ще им спомена за тази вероятност.

Далтън продължава да разсъждава на глас.

– А американският президент? Той винаги е бил желана цел.

Оуен си спомня графиката.

– Той ще бъде в Ню Йорк на благотворителен концерт за набиране на средства за засегнатите от ураганите. Дай ми трета вероятна мишена.

– Божият банкер – казва Далтън. – Марко Понти. Новоназначеният изпълнителен управител на Ватиканската банка ще проведе първата си среща с членовете на борда на събрание на кардиналите в Рим. В сравнение с папите и президента е на пръв поглед средна мишена, но всъщност е достатъчно влиятелен, за да бъде начело на списъка.

Оуен се намръщва.

– Защо ще убиват ватиканския банкер и двама папи? Ако искат да покажат, че всички християни са зли, застрелването на един банкер няма да подсили демонстрацията. Като се замисля, и американският президент не пасва особено добре в схемата за истинската религиозна триада.

Тъкмо се кани да огледа наново списъка на Наблюдателния екип, когато вратата на кабинета се отваря и влиза жена му.

Дженифър забелязва, че е притеснен, и искрено съжалява, че трябва да добави още една причина за тревога.

– Полицайката... похитителите се обадиха отново.

10Египтянинът Айман ал-Зауахири (1951 г.) се смята за наследник на Бин Ладен в „Ал Кайда“. – б. пр.

131

Мици се навежда над бюрото с химикалка и бележник в ръка, в който е готова да записва.

– Слушам.

Гласът от другата страна е същият, който бе чула и преди: мъжки, плътен, забавен и променен компютърно.

– В теб ли са електронните файлове?

Отговорът идва без колебание.

– Да.

– Добре. Ела на Бороу хай стрийт, Саутуарк, в седем часа. Ела сама. И не се съмнявай, ще разберем, ако с теб има някой.

Оуен и жена му влизат в стаята, докато тя записва указанията.

– Искам да говоря с дъщерите си.

Чува как слушалката от другата страна се оставя.

После се усеща някакво раздвижване.

– Мамо, добре съм.

Сладката болка и облекчение, че чува гласа на Джейд, изсмуква въздуха от гърдите на Мици.

– Не са ме наранили, добре съм, мамо.

– Скъпа, всичко ще бъде наред – казва тя, а сълзите парят в очите ѝ. – Миличка....

Чува се щракане и похитителят е отново на линия.

– Бъди там и носи телефона си или това ще е последният път, в който я чуваш.

– Амбър – изстрелва името Мици. – Искам да говоря с Амбър, иначе няма сделка.

От другата страна се разнася изкривен смях.

– Не думай! И какво ще се случи?

Мици събира огромния кураж, от който се нуждае, и прекъсва разговора.

Трепери цялата. Един древен часовник на стената отмерва два удара сред тежката тишина. Мици осъзнава, че е затаила дъх, и шумно издиша.

Телефонът звънва.

Тя вдига в същата секунда.

– Фалън.

Чува се писък на момиче. Дълъг и пронизителен.

Писъкът не е от уплаха, а от болка. Очите на Мици се насълзяват, докато писъкът бива заглушен. Последван е от друг звук – като че ли влачат някого. После трясък от бутнат стол.

– Мааамо... – гласът на Амбър се разнася от слушалката. Неравен, изкривен, едва доловим. – Порязаха ме... мамо!

Връзката прекъсва.

Мици усеща как светът се завърта около нея. Стомахът ѝ се обръща. Хваща кошчето за боклук отстрани на бюрото и повръща. Дженифър изтичва до нея. Оуен налива чаша вода и я подава на жена си, която я предлага на Мици заедно с чисти кърпички. Посланикът застава с гръб и изчаква, докато американката се съвземе, после придърпва стола си по-близо до нея.

– Добре ли сте?

Тя издухва носа си и взема още една кърпичка от Дженифър.

– Съжалявам.

– Не е нужно да се извинявате. Трябва да обсъдим какво ще правим сега, как ще реагираме.

– Знам.

– Предполагам, че смятате да им дадете флашката. Във вас ли е или на друго място?

– В мен е. Съвсем буквално в мен.