Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Моли се децата на Мици да бъдат спасени и бързо да се върнат при майка си, моли се преживяването да не остави тежки белези в тях, моли се Мици и семейството ѝ да имат силата и вярата да преминат през това изпитание без трайни щети.

Да, знае, че иска много.

Отваря очи, поглежда към проблясващото медно разпятие върху червеното покривало на олтара и чувства, че се е завърнал у дома. Църквата. Островът. Хората. Всичко му се струва правилно. Би могъл да живее тук. Този малък остров, толкова незначителен на външен вид, предлага много повече, отколкото бе предполагал.

Изправя се на крака и се обръща, за да си тръгне. В дъното на църквата вижда Джералдин Бръмър да се моли тихо. За миг осъзнава, че е дошъл в Лънди, изпълнен с въпроси, и ще си тръгне с отговори – но може би не с тези, които е търсил.

8Колонетата – от фр. ез., умалителната форма за колона – е малка, тънка колона, използвана често декоративно или за да подкрепя аркада. – б. пр.

9Високоценен през Ренесанса строителен материал, по-скоро варовик с много фосили, който подлежи на силно полиране; наречен е на името на Пърбек, графство Дорсет, Югозападна Англия, откъдето се е добивал. – б. пр.

130

ЗАМЪКЪТ КАЕРГУИН, УЕЛС

Оуен се връща с жена си и Ланс Боку. Изненадва се, когато вижда Мици, застанала почти в транс до прозореца.

– Лейтенант – повишава глас, за да привлече вниманието ѝ. – Това са съпругата ми, Дженифър, и колегата ми Ланс.

Тя се сепва и идва на себе си.

– Съжалявам, бях се отнесла – здрависва се с лейди Гуин. – Мици Фалън.

Дженифър хваща ръката ѝ с две ръце.

– Сигурно сте се поболели от тревога; нека да седнем и да поговорим малко.

Оуен се насочва към вратата, докато жена му се заема с Мици.

– Моля да ме извините, трябва да отговаря на спешно обаждане от офиса.

Посланикът се връща в кабинета си, където Джордж Далтън вече говори по телефона с Гарет Мадок в Ню Йорк.

– Оуен дойде – казва консулът. – Пускам те на високоговорител.

Посланикът сяда на стола зад бюрото си.

– Гарет...

Мадок веднага минава на въпроса.

– Калид Коршиди току-що се срещна с Али бин ал Шиб.

– Бин ал Шиб е в Америка? – образът на мъжа, за когото се твърдеше, че някой ден ще оглави „Ал Кайда“, изплува незабавно в съзнанието на Оуен. – Сигурен ли си?

– Спомена тайния затвор на ЦРУ, в който е бил задържан преди „Гуантанамо“. Гласовата и лицевата идентификация са потвърдени на сто процента.

– Твар като него не изпълзява от дупката си, ако няма голяма цел.

– По-точно три – казва Ланс. – Оттук и кодовото име „Троица“. Той дава заповеди на Юсеф Мусави и Набил в САЩ, както и на още някого, някъде другаде.

– Някаква идея къде?

– Не. Спомена само Съединените щати, но потвърди датите.

Оуен има предположение, но се надява да греши.

– Утре?

– Да.

– Час?

– Не, нямахме чак такъв късмет.

– Имате ли представа дали и трите удара са насрочени в един и същи ден и час или ще бъдат в последователни дни?

– Опасявам се, че не.

– По дяволите – въздъхва Оуен, но се опитва да не звучи разочарован. – Каква е ролята на Коршиди?

– Той е по-голям играч, отколкото смятахме. Част от сложния нов механизъм, който Ал Зауахири 10създаде след Бин Ладен. Изглежда, се занимава с цялата рекламна дейност, защото в момента подготвя банери и се кани да заснеме видеообръщение с Ал Шиб.

– Можем ли да прихванем качването на видеото?

– Можем дори повече – имаме „очи“ и „уши“ в стаята, ще видим как го записват.

Оуен отправя към Далтън поглед, който показва колко е впечатлен от постигнатото.

– Ще трябва да споделим информацията с американците. Предполагам, че парите за тази операция идват от Мардрид. Щом се сдобиете със записа и по-солидни данни, ще се свържа с Рон Брайърс от Националното разузнаване и ще го информирам.

– Ясно – Мадок се заглежда за миг в картината, която тече на монитора му. – Изглежда, че имаме раздвижване. Ще се обадя по-късно.

Линията прекъсва.

Оуен се обръща към Далтън.

– Три отделни атаки за следващите двайсет и четири часа. Какво мислиш?

– Необичайно, но не и невъзможно. Видя ли графиката за движенията на знаменитостите, която приготвиха от Наблюдателния екип?

– Да – посланикът я отваря на своя компютър. – Тази сутрин прекарах няколко часа да я прегледам и да огранича евентуалните мишени.

Консулът изказва мнението си.

– Най-очевиден избор ми се струва новият папа. Понтификът от доста време е движеща се мишена за всякакви групировки и терористи, но засега с ограничен успех.