Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– Лънди? Къде е това?

– На западното крайбрежие. Ще му се обадя и ще му кажа да ти звънне.

– Не, остави. Имаш си достатъчно неща на главата.

– Благодаря – Мици приключва разговора и се оглежда. Далтън и сър Оуен са напуснали стаята.

На тяхно място се е появил високият слаб белобрад мъж, който беше видяла в градината.

127

ЛЪНДИ

Бурята, за която метеоролозите предупреждаваха, връхлита малкия остров.

Повечето от трийсетината души, които живеят тук, са се прибрали в къщите си в южната част, но Бронти предизвиква стихиите, облечен с прекалено тънък дъждобран, взет назаем от хотела.

Досега е намерил останките на стара гранитна каменоломна, разпръснати земеделски постройки, малък къмпинг, няколко вили и това е.

За мнозина Лънди би бил ад, но не е и за него. Самото място и неговата откъснатост от външния свят му носят духовно удовлетворение, каквото рядко е намирал извън семинарията.

Освен Гробовете на великаните, където се твърди, че били открити скелети от по два метра и половина, старият Дан му бе изброил и много други места с историческо или религиозно значение. Всички имат екзотични имена като Окото на иглата, Дяволската пързалка и Точката на затваряне, но засега се е задоволил само с разходка под дъжда покрай ниските каменни стени на гробището „Бийкън хил“. Подобно на много други гробища, то е разположено на най-високия хълм, място, което според древните е било най-близо до боговете и небесата.

Бронти бавно оглежда района. Взира се в подгизналите зелени пасища, преливащи в безбрежните мили на заобикалящите острова вълни. Някъде там Бристолският пролив се слива с Келтско море – място, където се смесват велики води и се завихрят неразказани митове и легенди.

Минутите текат и той осъзнава, че всичко, което го разделя от дома му в Америка, е просто вода. Оглежда се и си спомня думите на лодкаря, че на древните келти това място сигурно им се е струвало като края на света.

Дъждът спира, сивите облаци се отместват и слънчевите лъчи стоплят лицето му. Вятърът изчезва и се възцарява величествена тишина. После се разнасят звуци на пискливи птици, които пърхат високо и се реят из просветляващото ясно небе. Повдига качулката на дъждобрана си и различава чайки, скорци, косове и май дори един сокол.

Свежда поглед към блещукащата от дъждовните капки трева и вижда гробовете. Четири самотно стоящи камъка, които човек не би погледнал повторно, ако не знае историята им.

Пристъпва към тях.

Тежко повредените от времето каменни колони му напомнят за келтските кръстове, които украсяват църковните дворове в Корнуел и Уелс. Опитва се да прочете надписите. На единия открива буквите OPTIMI, които са близки до латинското мъжко име Optimus , Оптимус.

На друг май разчита RESTEVTAE или RESGEVT, което може да е женското име Resteuta (Рестеута) или Resgeuta (Ресгеута). Надписите на третия и четвъртия гроб са още по-трудни. Единият прилича на POTIT, а може и да е PO TIT, а другият е IGERNI, TIGERNI. Би могло да е Tigernus (Тигернус), син на някой, който също се е казвал Tigernus .

– Ако мъртвите можеха да говорят, нали?

Бронти се обръща и вижда червенокоса жена в жълт анорак, черни непромокаеми панталони и кафяви туристически обувки, която му се усмихва приятелски.

– Аз съм Джералдин Бръмър – подава му ръка. – Предполагам, че вие сте господин Томлинсън от Националния тръст.

– Не, не съм – поклаща глава Бронти. – Аз съм... просто американски турист, на посещение на острова.

– О, съжалявам! Грешката е моя. Аз съм от организацията „Естествена Англия“. Грижим се за опазването на морската флора и фауна в района; идвам за гмуркането.

– Предполагам, че щом се гмуркате, дъждът не ви притеснява.

– Всъщност обичам дъжда. Кара ме да се чувствам по-жива.

Телефонът на Бронти звънва.

– Извинете ме за минутка.

– Разбира се – усмихва се жената. – Късметлия сте, че въобще имате сигнал.

Той ѝ се усмихва в отговор и се обръща с гръб.

– Ало?

– Елеонора е. Можеш ли да говориш?

– Почакай – Бронти прави още няколко крачки встрани. – Казвай.

– Децата на Мици са отвлечени.

– Какво?!

– Взети са от дома на леля им в Сан Матео. Ще ти разкажа всичко по-късно. Сега трябва да ме информираш за развитието на случая, за всичко, което сте открили и смяташ, че ще ни е от помощ.

128

ЗАМЪКЪТ КАЕРГУИН, УЕЛС

Мици е на път да изпусне нервите си. Почти изпада в истерия, когато вижда Мирдин, само на метър от нея.