Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– Или – добавя Далтън – означава, че не са наясно, че това са две различни страни.

Оуен забелязва напрежението на лицето на Мици.

– Ще откажа хеликоптера. Предвид обстоятелствата, тук е най-доброто място, на което можете да сте. Със сигурност няма смисъл да се връщате в САЩ.

– Не знам.... – Мици определено става все по-нервна. – Искам да съм близо до момичетата си.

– Разбирам. Но докато пътувате, ще изгубите възможността за контакт с похитителите.

Тя разбира какво има предвид.

– Не знам. Не мисля рационално. Дайте ми минутка.

– Какво ще правите с ФБР? Ще им кажете ли за това обаждане?

– Трябва.

– Настоятелно ви напомням, че ние имаме по-голяма възможност да ви помогнем от тях. Ако те допуснат и една грешка, бъдете сигурна, че тази банда ще убие децата ви и ще избяга.

Мици нервно гризе ноктите си.

– Бюрото следва стандартна процедура. Със сигурност подслушват телефона ми и вече са разбрали за обаждането.

– Не са. Около замъка има заглушаващ комуникациите щит. Никой не може да проследи местоположението ви по телефона или да чува разговорите ви.

Връхлита я внезапна мисъл.

– А вие? Вие записахте ли това обаждане? Успяхте ли да го проследите?

– Направихме го, но местоположението на похитителите е прикрито. Те използват антипроследяващи софтуерни програми, с които обаждането изглежда като направено на километри разстояние от истинската им локация. Можем да ги разбием, но ще отнеме време.

Мици изглежда отчаяна.

– Аз нямам време.

Телефонът ѝ звънва.

Тя поглежда и вижда, че е личният номер на Донован.

– Шефката ми е. Трябва да вдигна.

– От вас зависи – посланикът я докосва внимателно по рамото. – Трябва да решите дали да се доверите на ФБР, които се занимават с отвличания от десетилетия, или на нас – организация, която се бори с подобни неща от хиляди години.

126

ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ФБР, САН ФРАНЦИСКО

Сандра Донован ѝ обяснява, че е с Елеонора и я пуска на високоговорител.

– Мици, Елеонора съм – италианката се привежда над бюрото на началничката си и говори в оформеното като паяк устройство за конферентна връзка. – Ще направим всичко, за да върнем децата ти, обещавам.

– Знам. Някой обади ли се на полицията?

– Не – отговаря Донован. – Не знаят нищо и ще ги държим в неведение възможно най-дълго. Уреди ли си полет?

Мици се колебае.

– Мислех да остана тук известно време и да видя дали похитителите няма да се свържат с мен. Не искам да съм във въздуха, ако звъннат. Имате ли вече някакви следи?

– Не – казва началничката ѝ. – Смятаме, че жената, която е направила контакта със сестра ти, работи поне с още един мъж, може би повече. Елеонора точно говори с Рут и тя ѝ каза, че според нея акцентът ѝ бил калифорнийски.

– Рути е добра в това; преди беше учителка и можеше да познае от коя част на страната е всяко дете по акцента.

– Ще направим скица на жената. Можем да използваме защитена видеовръзка с компютъра на Рут. Не е като да сме при нея, но пак ще се получи.

Елеонора се навежда към микрофона отново.

– Открихме и съпруга ти. Участвал е в пиянско сбиване в бар и е прекарал нощта в ареста в Оукууд. Дежурният сержант те познава отпреди и ще го изрита навън, без да му повдигне обвинение.

Мици изпъшква с досада.

– Алфи никога няма да се промени. Ще му дам половин час да се освести и ще му звънна. Ще прикачите ли екип към него?

– Да – потвърждава Донован. – Срещнахме се с ОБОД, те искат да се запознаят със случая, който разследваш. Помолих Елеонора да вземе досието от Вики и да им го даде, за да са в течение. Знам, че е трудно, но сещаш ли се за някого, който може да ти има зъб и да стои зад това, хора, които си задържала, банди, на които си застанала на пътя?

– Не мисля, че е това. Напълно съм убедена, че е дело на този, който е убил Софи Хъдсън заради флашката, която е взела от магазина на Голдман.

– И която все още е у теб?

– Да, в мен е – отвръща Мици. Усеща погледа на Оуен, впит в нея. – Сложила съм я на място, където никой няма да я намери.

– Ако си права – казва Донован, – похитителите ще поискат да я заменят срещу децата ти.

– Знам. И искам да съм ясна. Доказателство или не, ако това означава, че ще си получа момичетата, ще я дам, без да ми мигне окото.

Елеонора усеща, че разговорът ще загрубее, и се намесва.

– Ще ме свържеш ли с Бронти, за да ме информира за развитието на случая?

– Той не е тук. Проучва някои религиозни следи на Лънди.