Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– Аз пък не искам да говоря с нея. Щом не си прави труда да е с нас, и аз няма да си правя труда да разговарям с нея.

– Джейд!

Следва кратка пауза, преди Рут отново да вдигне телефона.

– Съжалявам, отиде до тоалетната.

– Да, точно така звучеше. Чух я, Рути. Очевидно още ми е сърдита.

– Тя е тийнейджърка, сърдита е на почти всичко и всеки. Ще се опитам да я накарам да ти се обади по-късно.

– Благодаря – казва Мици. Не ѝ се иска да затвори, без да изрази признателност, че Рут се опитва да сложи в ред отношенията им. – И ти благодаря, че вече не си ми ядосана. Мразя, когато се караме.

– Аз също.

– Тогава нека не го правим. Никога повече. Кажи на момичетата, че ги обичам и нямам търпение да се прибера.

– Ще го направя.

Мици затваря. Чувства се ужасно тъжна и самотна. Може би беше грешка да приема тази работа. Беше получила своята възможност за ново начало, но сега се измъчваше от вина, че не може да бъде с децата си.

Телефонът ѝ звъни. Поглежда номера и вижда, че е с код от Вашингтон.

– Фалън.

– Лейтенант, обажда се Кирстен Колинс. Надявам се, че не те събуждам?

– Не. Но аз и пребитото ми лице се каним да се срещнем с възглавницата.

– Тогава ще се постарая да не те задържам. Софи Хъдсън, асистентката на Голдман, е намерена мъртва в апартамента си. Вратът ѝ е счупен и мястото е претърсено от горе до долу.

80

ЛОНДОН

Минава два сутринта, когато Анджело Марчети се измъква от „Експериенция“, най-популярния ъндърграунд клуб в Уест Енд.

Не е бил толкова зле от години и не е сигурен дали ще успее да си вземе такси, да не говорим да стигне сам до хотела.

Денят беше пълно мазало. Абсолютният цар на лайняните и скапани дни.

Дори сега, когато мозъкът му е затъпял от долнокачествената кока, не може да се отърси от мисълта, че бе наредил едно младо момиче да бъде убито и въпреки това не бе възстановил данните, които бяха единственият му паспорт към мечтания живот в изобилие.

Препъва се по тясната тъмна улица, оглеждайки се за такси, и се насочва към смътната светлина в далечния край на пасажа.

Чува щракането на спусъка, секунда преди един глас да заповяда:

– Дай ми шибаните си пари!

Марчети не отговаря.

– Парите, телефонът, часовникът! Давай ги или ще те гръмна!

Той все така не отговаря, защото се чуди дали идеята да го застрелят всъщност не е добра. Така ще се сложи край на цялата мизерия, в която се е забъркал. Ако се опъне на този тип, мъките му ще свършат наистина бързо.

– Майната ти.

– Говоря сериозно, човече – приближава се към него гласът. – Изпразвай джобовете си, за да не ти видя сметката!

Обучението, което Марчети е преминал в Ордена, се задейства инстинктивно. Той изтрезнява на мига. Нападателят му е просто хулиганче, но не е сам. Има още двама, може би трима, които дебнат в сенките. След миг някой ще го сграбчи, ще го съборят на земята и ще го засипят с ритници, за да се позабавляват.

– Добре, добре! – вдига той ръце. – Ето ти часовника, свалям го.

Отстъпва послушно назад и после рязко забива убийствен юмрук в лицето на едната от смътните фигури.

– Мамицата ти! – отстъпва назад някакъв мъж, хващайки се за счупената си челюст.

Марчети се навежда светкавично и хваща глезена му. Дръпва и тялото се строполява на земята. Той се изправя на крака и извива, докато чува как глезенът изпуква.

Разнася се тътен, изстрели... Гаменчето най-накрая е намерило куража да дръпне спусъка. Но изстрелът е само предупредителен. И това е голямата му грешка. Издава позицията си.

Преди пикльото да се съвземе от ужаса, Марчети му се мята. Избива оръжието от ръката му и стоварва десния си юмрук в черепа на стрелеца.

Някой го удря отстрани. Усеща тъпа болка. Забива лакът в главата на нападателя и го запраща към стената.

Настава пълен хаос и той осъзнава, че дори трезвен в ситуацията трима срещу един нещата няма да се развият добре за него, освен ако не започне да убива хора.

Ударът отстрани в ребрата е болезнен. Поставя ръка до мястото и осъзнава, че е бил пронизан, не просто ударен.

Спуска се към проболия го мъж, докато все още има сили. Вкарва трениран десен удар, който счупва ребрата на нападателя. Той изохква от болка и изненада. Марчети измъква пистолета от безпомощните му пръсти и го прострелва в крака. Светлината от дулото разкрива очертанията на другите двама мъже. Привежда се и стреля ниско долу. Изстрели в краката, чиято цел е да свалят противника, не да го убият.