Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Въздухът се изпълва с мирис на барут и с писъците на ранените мъже.

Марчети напъхва пистолета в колана си и закуцуква по алеята. Никой от тях няма да тръгне да го преследва. Нито сега. Нито някога.

81

ЗАМЪКЪТ КАЕРГУИН, УЕЛС

Посред нощ е, когато Мирдин чува хеликоптера на сър Оуен да се приземява на площадката за кацане в отдалечената част на имението.

Надига уморените си кости от сламеника, застава до прозореца и наблюдава мигащите светлинки на летящата машина, които осветяват тъмното небе. Не му е необходимо да поглежда часовника, за да разбере, че до изгрев остава повече от час. Прекарал е безброй десетилетия, познавайки времето по звездите, Луната и Слънцето.

Увива се в плаща си и слиза по витото стълбище в покоите си.

Оуен винаги идва първо тук.

Въпреки че е лято, каменните помещения са студени, затова той спира пред голямата камина и пъхва в огъня хартия, слама и подпалки. Сяда и се заглежда как червените и оранжеви езици гладно поглъщат цепениците с красив ванилов цвят.

Чува се вежливо потропване по вратата.

– Влизай.

Металната ключалка изскърцва. Дъбът изпуква. Сър Оуен влиза с торба във всяка ръка, косата му е разрошена във всички посоки от перките на хеликоптера.

– Надявах се, че ще си станал – усмихва се с признателност той.

– Сякаш някога е било другояче. Остави тези неща и ела да седнеш до огъня при мен.

– Имаш ли вода? – пита Оуен, докато сваля сакото си и се запътва към един от двата стола, поставени отстрани на камината.

– Имам някъде тук, извадих я от кладенеца миналата нощ.

Мирдин се протяга към грубата дървена масичка и накланя глинената кана, докато стаканът до нея се напълва догоре с кристално чиста течност.

Оуен я поема и си спомня как от дете пие прясна вода от този древен извор.

– По-добре ли си? – Мирдин отново напълва стакана.

– Ще бъда.

Старецът го изчаква да допие, преди да започне важния разговор.

– Дженифър говори ли с теб за делата, свързани с Цикъла?

– Не. Не успява да намери сили. Но тайната си личи в очите ѝ. Видях я в Гластънбъри, видях и болката ѝ от това, че се опитва да я скрие от мен.

– Времената са тежки – старецът поглежда бумтящите пламъци. – Най-ожесточеният огън изковава най-силното желязо.

– Ожесточен е добро определение за моята дилема. Съпругата ми е бременна с първото ни дете и вместо да чествам предстоящото раждане на сина си, трябва да се приготвя за собствената си смърт. И за да добавя и обида към тази гибелна несправедливост, трябва и да изкова нова любов за нея от нажежената болка в сърцето си.

– Такъв е принципът на Цикъла.

– Тогава прости ми, но ми се иска да не беше така – разсмива се тъжно рицарят. – Добър избор ли направихме, Мирдин? Ланс наистина ли е мъжът, който се надяваме, че е, който може да предпази нея и сина ми?

– Ще стане. Съдбата го е определила и аз ще се погрижа да се случи.

– Благодаря ти – прошепва Оуен и поглежда към сивата светлина, притискаща прозорците.

– Стига толкова с този проблем засега. Сърцето ми ще избухне от болка. – Взема една закривена цепеница и я хвърля в огъня, после се отпуска назад в стола си. – Говори ми за друго. За живота и спомените. За каквото и да е, стига да не е свързано със задълженията ни, които никога не свършват, или пък с това, което се очаква от нас. Ще прекарам остатъка от нощта с теб и ще се върна в къщата, когато се роди зората, за да се приготвя за срещата с Кръвната линия.

82

СОХО, ЛОНДОН

Все още непреодоляла часовата разлика и гладна, Мици отпива от кафето си и наблюдава как идва зората – но не в пълния ѝ блясък, а сред мъгливи никотинови нюанси и обгоряло оранжево.

Излязла e в покритата градина на хотела, за да си поеме малко въздух. Очите ѝ са втренчени към Темза, но мислите ѝ са на хиляди мили оттук. При децата ѝ, едното от които е болно и има нужда от нея, а другото – гневно и не иска да я вижда. При сестра ѝ – самотна и объркана, защото сърцето ѝ е било разбито. При бившия ѝ съпруг, агресивният нехранимайко, който въпреки всичко бе единственият мъж, когото някога е обичала. При Ирландеца – добра душа, смазана от тежката работа, сега вече само кости и кожа, които чакат да бъдат погребани. Животът се движи толкова бързо и предизвиква такива катастрофи с тази скорост.

Мици се връща в стаята, прави си още кафе и се опитва да намери отговор на въпроса защо е убита Софи Хъдсън. Има доста добро предположение за мотива, но иска да знае всички факти, преди да направи категорично заключение.