Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– Мисля, че е било февруари, миналата година.

– Кое? – Ланс оставя вилицата и ножа си.

– Когато за първи път си се осмелил да заявиш чувствата си към нашата прекрасна лейди.

Ланс вдига чашата и нервно отпива.

– Оттогава мислиш за нея всяка сутрин и всяка вечер. Толкова безнадеждно си влюбен, че си готов да умреш за нея. Би жертвал собствения си живот, без да се поколебаеш. Нали?

Ланс знае, че няма смисъл да отрича.

– Да.

– Хубаво е да се знае, че има чест в безчестието, защото един ден наистина ще се наложи да дадеш живота си за нея. Мисля, че и Оуен е наясно с това.

Ланс го поглежда притеснено.

– Той...

Мирдин го прекъсва с подигравателна усмивка.

– Дали водачът на вашия Орден знае за твоята любовна авантюра? Обиждаш и мен, и него с този въпрос. Важното е, че той мисли много за теб. Смята те за смел и... храбър.

Коментарът разгневява рицаря.

– В стари времена тази храброст би заслужила нещо повече от подигравките на един старец.

Мирдин прокарва пръст през гърлото си.

– В стари времена отговорът на постъпка като твоята можеше да е студено острие, прекарано през топла плът.

Ланс поглежда към Дженифър.

– Затова ли уреди тази вечеря? За да ми четат лекция и да се подиграват с мен?

Мирдин изпреварва отговора ѝ.

– Не, причината бе да ти напомня, че дискретността е по-добрата страна на доблестта. Някои неща в големия цикъл са неизбежни и мой дълг е да напомням на хората в центъра на неговото движение да се държат по начин, който не предизвиква вълнения по периферията. Разбираш ли, мой млади и храбри рицарю?

– Достатъчно, monsieur . Приключих тук – Ланс оставя салфетката на масата и избутва стола си назад. – По-добре да тръгна и да преглътна думите си, отколкото да стана и да кажа неща, за които утре всички ще съжаляваме.

– Както желаеш.

Ланс кимва към Дженифър и излиза.

Мирдин протяга ръка и хваща нейната.

– Решението му е мъдро. В математиката на сърцето, любовта и добротата се умножават от саможертвата и засега твоят любовник внася скромния си дан.

– Не го мъмри толкова сурово.

– Дете мое, скоро ще бъдеш призована да направиш най-голямата саможертва и трябва да се уверя, че няма да бъдеш лишена от любов, когато животът ти отнеме всичко, на което държиш.

Тя стиска силно ръката му. Държи я така, както бе правила като малко момиченце, когато тичаше уплашена при него.

– Откога знае Оуен?

– Достатъчно отдавна, за да се подготви, и недостатъчно, за да бъде непоносимо наранен. Наближават най-тъмните времена и двамата със съпруга ти смятаме, че твоят пламенен френски приятел е най-подходящ, за да те поведе към светлината.

79

СОХО, ЛОНДОН

В края на дългия ден Мици и Бронти вечерят в ресторанта на хотела. Супа. Пържоли и картофки. Нищо изискано. Никакви десерти, но пък може би прекалено много чаши вино. Уморени и сънливи, и двамата се строполяват в леглата си веднага щом се прибират по стаите.

Мици се обажда на сестра си.

Рут все още звучи сърдито.

– Чудех се дали ще си направиш труда да звъннеш.

Мици също отговаря троснато.

– Денят беше натоварен, Рути. Може да си забелязала, че тук имаше бомбен атентат. Освен това продължавам да работя по случая с двойното убийство.

– Не те критикувах.

– Стори ми се, че го правиш. Как е Амбър?

– Малко по-добре – отвръща Рути с по-мек тон. – Все още не яде, но имаме рецепта от лекаря и вече прекарва повече време в леглото, отколкото в тоалетната. Възстановява се.

Мици се опитва да протегне ръка за помирение.

– Благодаря ти, че се грижиш за нея. Наистина съжалявам, че не съм си у дома.

– Да, и на мен ми се иска да си тук. Знам, че това, което стана с Джак, не бе по твоя вина. – Замълчава неловко и после добавя: – Просто трябваше да обвиня някого. Някой друг освен самата себе си.

– Тогава вини него. Не себе си.

– Знам. Ей... Това, което казах за бързото ви изнасяне от къщи... Не е нужно да го правите. Останете у дома колкото е необходимо.

– Ще намеря нов апартамент скоро. Обещавам.

– Не е нужно да е скоро. Къщата ще е празна без хора, които да се мотаят наоколо.

– О, ние пак ще се мотаем наоколо, но не и в краката ти. Някоя от дъщерите ми иска ли да говори с мен?

– Мисля, че Амбър спи, но ще повикам Джейд – казва Рут, оставя телефона и се провиква: – Майка ти е, иска да говори с теб!

Мици чува звука от изпразването на миялната машина в кухнята и гласа на дъщеря си на заден фон.