Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

БИЗНЕС ИНТЕРЕСИ:Гуин притежава осемдесет процента от акциите на „Каледвулх етикъл инместмънтс“, на която е и директор без изпълнителни функции. Фирмата действа като ангел за стартиращи компании в целия свят, но финансира единствено бизнес начинания, които покриват високите им етични стандарти. КЕИ има оборот от 2,48 милиарда лири за изминалата година – приблизително 4 милиарда долара, и разполага с 32 офиса в 27 държави. Регистрирала е нетна печалба от 200 милиона лири (322 милиона долара) и е направила дарения за 150 милиона лири (241 милиона долара) в 21 държави. КЕИ е семейна компания с повече от тристагодишна история. Смята се, че е един от първите инвеститори в „Лойдс“, Лондон.

Мици дочита биографията на Гуин и написва писмо до Вики с молба да порови по-дълбоко в живота на посланика, семейството и бизнеса му. Изпраща го, обляга се назад на стола и се обръща към Бронти.

– Защо, по дяволите, никога не съм срещала мъж като Оуен Гуин? На хартия е всичко, за което би могло да мечтае едно момиче. Мъж с почти толкова медали, колкото и милиони.

Бронти не е впечатлен.

– Той не е това, което изглежда, гарантирам ти, Мици. Повярвай ми. Притежава изумителна харизма, признавам, но в него има и някаква тъмна страна. – Навежда се и потупва екрана с пръст. – Виж това: кръст „За изключителна храброст“ и кръст „Виктория“ за вдъхновяващо лидерство на бойното поле. Какво ти говорят тези награди?

Тя отговаря с една дума.

– Герой.

– Означават „убиец“. Обучен и безмилостен убиец. Толкова добър в работата си, че правителството и кралицата го награждават с най-високите почести, с които разполагат. Хора като Гуин придават нов смисъл на думата „опасен“. Трябва да внимаваме – много да внимаваме – как се държим с този мъж.

4По устав броят на живите рицари на Ордена на жартиерата наистина не може да бъде повече от 25, но през 2006 г. това число е увеличено до 26 с приемането на принцовете Андрю и Едуард. – б. пр.

76

СОХО, ЛОНДОН

Анджело Марчети все още е замаян от коката, която току-що е шмръкнал в тоалетната на съмнителното кафене зад затворения вход на метростанция Тотнъм корт роуд. Усеща пълното действие на наркотика, когато излиза на улицата и е погълнат от забързания шумен човешки поток. Сетивата му са свръхизострени. Може да надуши ароматните кафета, които носят в ръце; сладкия мирис на тютюн, лъхащ от тези, които пушат; одеколоните и парфюмите по кожата им.

Айфонът му вибрира и той преравя няколко джоба, преди да го намери. На екрана не е изписан номер, но знае кой го търси. Точно сега никой в света не е по-важен от човека в другия край на линията.

Натиска зеленото копче на телефона.

– Кажи ми, че проблемите ми са свършили.

Докато слуша, уличният шум край него избледнява. За миг му се струва, че целият свят е спрял. Ефектът от надрусването изчезва потискащо бързо.

– Сигурен ли си? Абсолютно ли си сигурен?

Човекът е сигурен. Настоява, че няма начин да бърка.

Марчети се оглежда. Енергията на улицата я няма. Хората вече просто се реят като призраци. Загубил е всякаква връзка и емоция към заобикалящия го свят.

Той е жив мъртвец.

Освен ако не измисли нещо ново, е само въпрос на време, преди Мардрид или Гуин да сложат край на живота му.

Човекът е още на телефона. Чака решението му. В светлината на последните събития иска да знае какво да направи.

– Добре – казва Марчети. – Направи каквото е необходимо. Но действай бързо и никога повече не ме търси.

77

КАЛЕДВУЛХ ЕТИКЪЛ ИНВЕСТМЪНТС, ЛОНДОН

Когато Оуен Гуин се връща обратно в офиса на компанията, вече е късно вечерта.

Мелиса Сакс се подава на прага на кабинета на началника си.

– Искате ли да остана още?

Той поглежда към часовника: 21,15.

– Не, съжалявам. Нямах представа, че е станало толкова късно.

Тя се усмихва с разбиране. Винаги става прекалено късно и той като че ли никога не забелязва.

– Добре съм, Мелиса. Благодаря, че ме изчака.

– Няма проблем. – Кани се да си тръгне, после ѝ хрумва нещо. – Искате ли да поръчам нещо за ядене?

– Не, благодаря. Ще ми се отрази добре на талията, ако пропусна някое хранене – закачливо отвръща той и я отпраща с ръка.

Изчаква тя да си тръгне, натиска бутона, който заключва вратата, и другия, който приплъзва дървения панел на отсрещната стена, разкривайки осемдесетинчовия монитор зад него. Използва компютъра, за да включи сателитната връзка с кадрите на живо от касапницата при Ашфорд и същевременно се свързва с офисите на ТСОА във Вашингтон.