Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– След седмица. Може би по-скоро, ако в лабораторията се понапънат.

– Какво ще кажеш за утре? – пита Мици и в гласа ѝ се долавя заплашителна нотка. – Тук съм само за няколко дни и това е свързано с разследване на убийство в Щатите.

– Убийствата не са приоритет – свива рамене Ани и бутва опакованото доказателство в пластмасовия поднос, след което се залавя отново за работата на компютъра си.

Мици взема пликчето и настоятелно го поставя пред лицето ѝ.

– А кое е приоритет?

Младата жена с чикагски акцент я поглежда презрително.

– Ако не знаете, мадам, по-добре не питайте.

Мици се навежда над компютъра и повдига с пръсти табелката с името, закачена на черното сако на служителката.

– Моля те, не се ебавай с мен, Ани Линклатер. Както виждаш от не толкова красивото ми лице, в момента съм в доста лошо положение. А когато хората са в лошо положение, са склонни да вършат лоши неща. Затова защо не спреш с номерата и не спестиш и на двете ни болката?

Момичето се изчервява.

– Ще опитам да стане утре. Или най-късно вдругиден.

– Утре звучи наистина чудесно – отвръща Мици и се отдалечава. – Ще дойда веднага щом отворите.

Бронти говори по телефона, когато тя се връща във временния им кабинет.

– Вики се обажда – казва той.

– Пусни я на високоговорител.

Бронти изпълнява.

– Викс, Мици току-що влезе, на високоговорител си.

– Здрасти, лейтенант. Имам добри и лоши новини за теб. С кои да започна?

– Мога да понеса само добри новини, Викс. Запази лошите за себе си, оправи нещата и след това ми се обади пак. Какво откри?

– Добре. Изпълних молбата ти и проучих допълнително Оуен Гуин, английския посланик. Пращам ти информацията.

– Супер, сега влизам в пощата си! – Мици отваря лаптопа и го включва.

– Криптолозите имат напредък по данните, които ни изпрати. Наистина е странно. Изглежда, че е история за крал Артур и рицарите му.

– Кодекс – прошепва Бронти на Мици с доволен тържествуващ тон.

Вики продължава с информацията.

– Файлът е наречен Кодът „Камелот“ и съдържа четири части: Загиналите, Авалон, Съвременни пророчества и Артуровият цикъл.

Мици записва имената в бележника до лаптопа си, на който все още се зареждат началните програми за сигурност.

– Е, добре, какво е това, някаква Артурова сага тип „Здрач“?

– Дешифрирали са само първата страница – очевидно шифърът е труден.

– Знаят ли какъв вид е? – попита Бронти.

– Да, наричат го „случаен револвер“. Всяка буква от азбуката се представя с цифра – това е лесната част, като в детски код. Но после цифрите и буквите, свързани с тях, не остават същите, а продължават да се променят. Например да кажем, че буквата А е представена с цифрата 1, К с 2 и О с 3. Думата АКО е кодирана като 123. Дотук ясно ли е?

Бронти кимва.

– Да, не е толкова трудно за схващане.

– Така, но в следващото изречение буквата A се представя от 2, К от 3, а О от 4, така че АКО става 234.

Мици кимва с разбиране.

– Значи всичко се мести с едно нагоре.

– Почти. Става обаче по-сложно. Криптологът, с когото говорих, каза, че единственият начин да се разбие такъв код, е да се създадат два виртуални кръга – във външния са буквите от азбуката, а във вътрешния – съответният брой цифри. В английския говорим съответно за двайсет и шест на брой. Буквите получават ново число с всяко изречение. Но тази подредба се променя, когато стигнат до седмия, четиринайсетия, двайсет и първия и двайсет и осмия ред. На тези места цялото изречение се преподрежда и понякога тръгва наобратно или в него започват да се пропускат нечетните или четните числа.

– Заради дните в седмицата – отбелязва Бронти. – Преподрежда се, защото има седем дни в седмицата. Монасите някога са използвали т. нар. календарен код, в който всяка седмица или всеки месец са променяли кода, с който са си писали тайни съобщения.

– Стига – казва Мици. – От вас двамата ми гръмна главата. Вики, просто ми кажи какво казва този проклет „Код Камелот“.

Младата анализаторка звучи искрено развълнувана.

– Прекрасен и странен готически текст. Трябва да го прочетеш, за да разбереш за какво говоря. Пращам ти превод на това, което е разкодирано до момента. От частта, наречена Загиналите.

– Направо нямам търпение да го прочета – отвръща саркастично Мици. – Нещо друго, което да разведри деня ми.

– Това е.

– Каза, че има и лоши новини.

– Да, а ти ми каза да си ги държа за себе си.

– Знам, но освен че съм лъжлива кучка, съм и много любопитна кучка. Така че казвай.