Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– Далтън е затънал до шия в цялата история. – Мици повдига горната филийка на сандвича си и го оглежда. – Защо този бекон изглежда толкова по-добре от онзи, който си имаме вкъщи?

– Англичаните правят добър бекон. Откъде си сигурна, че е замесен?

– Първо се издаде, като призна, че линкълнът е бил пред магазина на Амир Голдман. Никоя камера не го е засякла там. После се изнерви и нарече кафявия джип „мишена“.

– Може да е бивш войник или полицай.

– Не е. Проверих, преди да тръгнем. Но може да е бил служител на МИ 5 или 6.

– Това би обяснило начина, по който следва джипа.

– Аха. Но не и защо го прави. Или какво е станало, когато джипът е спрял в гората и Сакони е бил убит.

– Мислиш ли, че Далтън го е убил?

– Не. Според мен Сакони е бил убит от партньора си, Брадли Дигън. Но мисля, че Далтън може да е убил Дигън край закусвалнята – обяснява Мици, протяга се към чантата си и изважда малко пластмасово шише с вода. – Ето защо това бебче може да ни помогне.

– Водата ти от кабинета на Гуин?

Тя се усмихва.

– Не моята. На Далтън. Готова съм да се обзаложа, че ДНК от бутилката ще съвпадне с ДНК профила, който установихме от кръвта по пода на тоалетната – онази, смесена с кръвта на Дигън.

– Кой е Дигън?

– Измамник, който се е опитал да направи номер на аукционна къща, продавайки ѝ картина, наречена „Гентски олтар“.

Очите на Бронти се разширяват.

– Известна още и като „Поклонение пред мистичния агнец“. Едно от най-великите и най-крадени произведения на изкуството. – Посочва към лаптопа ѝ. – Може ли да го използвам за малко?

– Заповядай, твой е.

Той отваря търсачката и написва Гентски олтар.

– Ето, погледни това. Поръчана е през петнайсети век за олтара в частен параклис в Белгия. Двайсет и четирите табла оформят една цялостна картина, която се отваря с по две крила от двете страни, а когато те се затворят, изображението е съвсем различно.

– Виждам само дванайсет.

– Дванайсет отпред, дванайсет отзад.

– О, много съм тъпа.

– В рамките на шест века е била обект на тринайсет престъпления, включително шест кражби и похищение срещу откуп.

Мици налива нова доза кафе и за двамата.

– Хайде, кажи ми още! Особено пикантните подробности.

Бронти си припомня подробностите.

– В началото на деветнайсети век епархията в Гент залага някои от таблата и те се озовават в Англия. Купени са от краля на Прусия и са изложени в Берлин. След Първата световна война са конфискувани като част от репарациите, които германците е трябвало да плащат. Когато избухва Втората световна война, белгийците изпращат картините във Ватикана, за да са на сигурно място. Поне такъв е бил планът.

Войските на Хитлер прехващат триптиха, откарват го в Бавария и го заключват в замък. Когато съюзниците атакуват, го пренасят в солна мина. После, когато побеждаваме нацистите, нашите войски го откриват и го връщат в Белгия.

– А откупът?

Бронти се замисля за малко.

– Чакай да си припомня. През трийсетте години две табла – гръб и лице – са откраднати от катедралата „Свети Бавон“ в Гент. Често се говори за едно, но са били две: едното е наречено „Справедливите съдии“, а другото – „Йоан Кръстител“. Били са изпратени тринайсет писма за откуп. Крадците искали повече от един милион белгийски франка и предупреждавали, че ако сумата не бъде получена, ще унищожат картините.

– Какво станало?

– Епископът не платил. Провели преговори и „Йоан Кръстител“ бил върнат, но „Справедливите съдии“ така и не били намерени. Наели друг художник да запълни липсващото табло на олтара, но според сведенията в нарисуваната от него сцена има грешки и несъответствия.

– Добре, стига толкова история – казва Мици. – Главата ми ще гръмне и ако трябва да съм честна, последното, което искам, е да добавим и липсваща картина към случай на убийство, в който вече има достатъчно религиозни реликви и тайни кодове.

– Криптолозите постигнаха ли някакъв успех с кода?

– Трябва да се обадя на Вики и да проверя. Ще бъде страхотно, ако този „Код Х“ ни даде всички отговори.

– Код Х л и каза – като буквата Х?

– Да, защо питаш?

– В теб ли е флашката?

– Разбира се – кимва Мици, бърка в чантата си и му я подава.

Бронти прочита „C–O–D–E–X“ и се усмихва.

– Какво?

– Пише „Кодекс“, а не „Код Х“. Една дума е. С латински произход като в древните Библии и ръкописи. Твоят таен код хич не е ново и модерно чудо. Той крие нещо, което вероятно е било крито от векове – нещо, чието опазване е скрито, за някои вероятно би оправдало дори и убийство.