Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

73

УАЙТХОЛ, ЛОНДОН

Конферентна зала „А“ на Канцеларията на правителството е известна сред медиите с акронима COBRA 3. Около прословутата ѝ заседателна маса са се настанили министърът на отбраната сър Уесли Пигот-Смит, министърът на вътрешните работи Чарлз Хатфилд, вицепремиерът Норман Батерсън и шефът на Асоциацията на началниците на полицейски управления Милтън Колман.

Един от служителите в Уайтхол съпровожда посланик Гуин до студената затъмнена стая и той заема мястото си до вицепремиера.

Министърът на вътрешните работи го поздравява:

– Добър ден, сър Оуен. Току-що започнах. – Изправен е пред голям екран, на който тече видеозапис от мястото на взрива. – По последни данни броят на загиналите е 54, а на ранените – 40. Премиерът е в Шотландия, но след половин час хеликоптер ще го закара до Ашкрофт, където ще бъде дадена пресконференция. Сапьорите проверяват останките от влака за други взривни устройства, самите релси, естествено, също се проверяват. Железопътният превозвач взема предвид обстоятелствата и има готовност да превозва пътниците с автобуси, но им бе казано, че няма никакъв шанс движението в тунела да се поднови през следващите дванайсет часа.

Полицейският началник, висок слаб мъж в края на петдесетте, задава въпроса, който се питат всички:

– Имаме ли потвърждение, че зад това стои „Ал Кайда“?

– Още не – отвръща министърът на отбраната, – но съм сигурен, че е само въпрос на време.

– Смятат да пуснат видеозапис – добавя Оуен. – Ще бъде качен на сървър на „Ал Джазира“ след няколко минути. Показва бомбаджията, мъж на име Абу бин Суедани, който се заклева във вярност на каузата и предупреждава, че пътниците на Запад могат да очакват още бомби и още смърт.

Никой не пита откъде посланикът знае тези неща, нито защо ги знае преди тях. Той все пак има специални отговорности в борбата срещу тероризма и всички в стаята са присъствали и на други срещи, на които информацията му е била по-достоверна от тяхната.

– С какво си имаме работа, Оуен? – пита вицепремиерът. – Терористична акция, насочена конкретно към Великобритания? Или е по-широка стратегия, свързана с бомбата в САЩ?

– По-широка е. И не е само Америка. Очаквам да има още атаки, и то на територии, които не са свикнали на кръвопролития като нас.

Министърът на отбраната знае за какво говори.

– Италия?

– Именно.

Сър Уесли обяснява на останалите в групата.

– Имаме същата информация. Възможни нападения в Рим като отговор на думите на папата, който осъди остро делата на „злонамерено подведени ислямски фундаменталисти“.

Оуен обяснява по-подробно:

– Смятаме, че „Ал Кайда“ има нова стратегия с три разклонения. Първо, бизнесът – както обикновено; това означава бомби във Великобритания и Америка. Второ, както сър Уесли току-що изтъкна, нападения срещу католически мишени като Рим. Това не е правено преди и испанците са също толкова притеснени, колкото и италианците. Освен това смятаме, че възнамеряват да използват ново поколение специално обучени убийци за смъртоносни покушения срещу популярни личности.

Вратата се отваря и влиза млад цивилен служител, който дискретно прошепва нещо в ухото на министъра на вътрешните работи, после си тръгва. Чарлз Хатфилд посяга към дистанционното и го насочва към екрана.

– „Ал Джазира“ току-що пусна това. Точно както каза сър Оуен.

Мъжът, който се появява на екрана, не отговаря на традиционния стереотип за мюсюлмански терорист. Няма дълга и сплетена брада. Не е облечен в широка бяла роба. Не държи Корана в ръка. Записът не изглежда да е заснет в училищен коридор, с тъмна завеса за фон. На заден план не се виждат войници с маски и преметнати на гърдите карабини. Вместо това в камерата се взира спокоен млад мъж в края на двайсетте, гладко обръснат и добре подстриган. Облечен е в тъмносив костюм и въпреки суровия песъчлив фон на афганистанските хълмове зад него има тържествения вид на чуждестранен кореспондент.

– Граждани на Запада – казва той с уверен глас на съвършен английски. – Когато видите това, аз вече ще съм убил и наранил мнозина. Невинни хора, които не са заслужили подобна съдба. – Тонът му е равен, без следа от злоба или гняв. – Съжалявам за тяхната смърт и болка. Но най-вече съжалявам, че техните правителства направиха смъртта им наложителна. Докато гледате, четете и слушате за смъртта на тези хора, се запитайте следното: Какво иска „Ал Кайда“? Защо правят тези неща? Защо убиват толкова много хора?