Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Прави пауза и оставя семенцата на въпросите да покълнат във впечатлителните умове на тези, които го слушат.

– Трябва да има основателна причина, нали? Като вярата, че собствената ви държава трябва да бъде освободена от присъствието на враговете ви. Че всеки човек трябва да има свой дом, свое парченце земя, своя основа в живота. Защото това означава „Ал Кайда“ – „основата“. Запитайте се, ако чужденци се опитат да завладеят вашата страна, започнат да сменят вашите правителства и да убиват вашите приятели, семейство и родители, какво ще направите? – Благите му тъмни очи се втренчват настоятелно в камерата, преди да продължи. – Мисля, че знам. Ще се борите. Ще се борите до смърт. Докато броите телата на днешните загинали, на тези, които ще загинат утре и вдругиден, помислете за моите думи, помислете отвъд патетичната риторика на вашите лидери. Кога ще се предадете, ако сте на наше място? – Сега благите очи се присвиват и камерата дава по-близък кадър на мъжа. – Никога. Никога. Никога.

Записът спира.

Оуен Гуин посочва към екрана.

– Това е ново поколение терористи. Началото на нова терористична стратегия. Борят се на нови фронтове, водени от нови водачи и с нови техники.

– Мисля, че грешите – казва министърът на отбраната. – Нови лица, може би, но същата стара и позната игра. Слагат бомби и се взривяват. Бягат. Крият се. Имат ограничени ресурси и ограничена подкрепа. Скоро ще ги намерим и този път завинаги ще заличим всеки от тях от лицето на земята.

Оуен свежда очи надолу и прехапва език, за да не отговори. Сър Уесли греши. Греши много. Задава се буря, каквато не е виждана преди.

3На англ. ез. Cabinet Office Briefing Room А – една от високотехнологично оборудваните зали, където обикновено се провеждат срещи на правителството при извънредни ситуации и застрашаващи стабилността на страната конфликти. – б. пр.

74

СЕВЕРНА БЕТЕСДА, МЕРИЛЕНД

Лек летен дъждец превалява, докато привлекателният млад доставчик придържа картонената кутия в ръцете и се опитва да заключи задните врати на вана си. Кварталът, в който се намира, изглежда приличен, но човек никога не знае. Да си оставиш колата отключена, е като покана някой да дойде и да ти отмъкне нещата. Може би дори самият ван.

Не че му пука. Ванът е пълен боклук. Двигателят е толкова зле, че се движи по-бавно от охлюв със запек. Вътре вони на пот и цигари. Нищо, скоро ще го разкара.

Проверява името и адреса на пратката, после изкачва стъпалата към блока. По капака на кутията се появяват тъмни петънца на местата, където падат капките дъжд. Не че на човека, който ще го получи, ще му направи впечатление. Повечето хора виждат думата „Амазон“, подписват се и бързат да разкъсат хартията и да отворят пакета.

Потропва на талашитената врата и изчаква. От другата страна се чува шум. Някой се притиска до вратата. Вижда мърдаща зеница в шпионката, явно обитателят го наблюдава.

– Кой е? – пита колеблив женски глас.

– От „Амазон“. Нося пратка и трябва да се разпишете.

Вратата се отваря леко и веригата се опъва. Той побутва пратката към нея, за да се види усмихнатото лого. Вратата се затваря отново, после се отваря изцяло.

Той подава пратката в ръцете на жената.

– Внимателно, малко е тежко.

Тя я поема.

В същия миг той се втурва и я блъска толкова силно, че тя се препъва и пада назад. Тежката пратка се удря болезнено в гърдите ѝ, докато жената се строполява на пода и разбива главата си.

Доставчикът изритва вратата, за да се затвори зад него, и застава до жената. Навежда се над нея и пъха края на пистолета със заглушител в устата ѝ.

– Трябва да искаш някакъв документ за идентификация, сладкишче.

75

АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО, ЛОНДОН

На по-малко от три километра от срещата в Уайтхол Мици Фалън и Джон Бронти се настаняват в кабинета на ФБР в американското посолство на площад „Гросвенър“. Служителите на разузнаването работят тук още откакто вторият президент на страната, Джон Адамс, е живял на този живописен площад.

През два кабинета от тях полеви агенти обработват информацията за бомбата на „Евростар“ и търсят връзка с взрива на Гранд сентръл в Ню Йорк.

Мици Фалън наблюдава как важните клечки идват и си отиват, докато тя се занимава с бутилката, която е взела от кабинета на Гуин. Попълва всички необходими документи и пита колко време ще е нужно, за да получи ДНК профил от нея.

Отговорът идва от млада служителка на име Ани, която е доста стресирана от цялата тази неочаквана активност. Тя е около двайсет и пет годишна, с къдрава кестенява коса и очила с дебели черни рамки, поставени върху орловия ѝ нос сред бледото, обсипано с лунички лице.