Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Гарет Мадок се настанява на стол на хиляди мили от него и включва конферентната връзка.

– Ало? Чуваш ли ме?

Оуен включва звука от своята страна.

– Силно и ясно. Как си?

– Държа се. Един хубав сън и съвсем ще се оправя.

– Всяко нещо с времето си. Кажи ми за нашия приятел Набил Табризи.

– От взрива насам следим непрекъснато и него, и Малек бомбаджията. Няма признаци за движение, както и никакъв опит за контакт между двамата.

Оуен се намръщва.

– Надявах се, че Набил ще прояви небрежност.

– Не е. Поне още не. Мисля, че присъствието на Малек наоколо е важно.

– Защо?

– Потвърждава, че жилетката с взрива не е негово дело. Ако беше, щяха да го преместят, за да не могат да ги свържат.

– Което пък означава, че все още имат нужда от него в Ню Йорк за други цели.

– Така мисля.

– Тогава трябва да открием кой е другият майстор на бомби. Американците имат ли някаква идея?

– ЦРУ обработва двамата терористи, пленени при атаката на гаража. По думите им са ги запознали с цял нов свят на неподозирани мъчения и болка, но не са успели да изтръгнат никаква информация.

– Ще го направят – казва Оуен. – Стига, разбира се, да знаят нещо и ЦРУ да не ги убие по време на разпитите.

– Имаме една следа, от която може да излезе нещо, но не искам да възлагаш прекалено големи надежди.

– О, напротив, имам нужда от надежди, дори да са само временни, така че казвай.

Гарет изстрелва новината си.

– Смъртта на Антун е заснета на камерите на гарата. Проследихме движението на колата по пътните камери. Дошъл е на гарата в бял ван, който е бил паркиран откъм гърба на група стари къщи надолу по Уестчестър авеню. Има снимка на Антун и мъжа, с когото се е бил и когото е убил – вижда се как влизат във вана.

Оуен се замисля.

– Не сме ли провеждали наблюдение на една от тайните квартири на Набил близо до това място?

– Да, но в момента той не е там. Имаме снимки на млада мюсюлманка, която влиза вътре. Изглежда ужасена.

– Бедното хлапе.

– Хлапе късметлийче, бих казал. Когато излиза, пада на колене и целува земята. Благодари на Аллах за нещо.

– За живота си.

– И аз така мисля. Предположението ми е, че тя е била първият кандидат за жилетката на самоубиеца, а после Антун е предложил доброволно да я смени.

– Да се надяваме, че ще продължи да има късмет.

– Засега има. Прикачил съм ѝ екип, който я следи. Ако ѝ предложим възможност за ново начало някъде, може би ще премине на наша страна и ще сподели това, което знае.

– От ЦРУ знаят ли за нея?

– Още не. Но ще направят същото с камерите, само че с по-примитивната си техника, и скоро ще разберат.

Гуин потропва с пръсти по голямата маса.

– Колебая се, защото се опитвам да видя по-голямата картина. Разузнаването на Ланс сочи като следваща цел на „Ал Кайда“ Рим и се опитвам да разбера кои ще са двете места.

– Сигурно е „или – или“?

Оуен прави измъчена гримаса.

– Може би не. Мардрид налива пари в организацията им както никога преди. От известно време се е закачил за „Мюсюлманските братя“ и им помага да изградят свои бази в Египет, Сирия, Алжир и Либия. Ако съберем тази информация с дейността му в Африка, се виждат очертанията на доста амбициозен план за дестабилизация.

– Добрата стара игра на пари.

– Войната винаги е игра на пари, Гарет. От векове насам типове като Мардрид и неговото семейство финансират най-бруталните убийци. Казах на Ланс, че искам Мардрид мъртъв, и наистина го мисля. Трябва да отрежем главата на змията. Ако не го сторим, мнозина невинни ще загубят живота си.

78

ЗАМЪКЪТ КАЕРГУИН, УЕЛС

Простичкото ястие от печено агнешко, пресни картофи и летни зеленчуци е поднесено в залата с дървена ламперия, украсена със сто и петдесет средновековни щита. Всеки е принадлежал на рицар от Кръвната линия, основател на тайния Артуров орден.

Залата е просторна и висока, с тежки алени завеси и прозорци от пода до тавана на три от стените. По-голямата част от четвъртата стена е заета от масивна камина, в която през зимата бумти силен огън.

Лейди Гуин, Ланс Боку и Мирдин седят край дългата маса от дъбово дърво, расло векове наред в земите на замъка. По протежението ѝ са поставени десет сребърни свещника, от които капе восък.

Мирдин оставя на масата инкрустираният със скъпоценни камъни сребърен бокал, който е притежавал през целия си живот, и попива червените капки вино от устните си с памучната салфетка. Зелените му очи се спират върху Ланс и се впиват в него, сякаш в момента старецът чете мислите му.